Ново Начало - Център за ресоциализация на бивши лишени от свобода.
Преди два месеца дръзнахме да направим нещо практично за хората излизащи от затвора. Стартирахме проект за Център за ресоциализация на бивши лишени от свобода. Проекта е по европейските програми.
След двумесечна усилена работа, много перипети, неясноти и тромава администрация, успяхме да приключим проекта и да го предадем. Дали ще бъде одобрен ще стане ясно след около 3 месеца. Благодарим на Бог за мъдростта и благоволението Mу. Благодарим на всички вас, които в борбата бяхте подкрепа в молитва и даване. Благодарности към всички вас, които намерихте време да кажете насърчителна и мила дума в това истинско предизвикателство. Благодарим и на хората, които дойдоха “отнякъде” и се включиха в този проект все едно го правят за брат си. Благодарим на управата на затвора за безприкословната им подкрепа в тази инициатива. Благодарим и за професионалната и навременна намеса на "Финвера консулт" ООД. Благодарим и за сърцата готовност и съдействие от страна на Бизнес център - Бургас. Това ново начало е ключово за излежалите присъди.
Българите казваме "каквито са приятелите му, такъв е и той". Библията казва: "лошите другари покваряват добрите нрави".
След като приключи наказанието на тези хора, ако няма кой да ги поеме, се връщат при старите си приятели и пред тях се отварят познатите възможности за "реализация". След дванадесет години на ежеседмични срещи и работа с хората в затвора, мога да кажа: ключово е за тях след като излязат от затвора да намерят някой, който да ги цени, да ги обича, да вярва в тях и също да им помогне да се ориентират в тези променените динамики на живота. Да е с тях докато "стъпят на крака". Мога да сравня това със значението на семейната среда.
Проекта който стартирахме ще помогне на 20 души. В рамките на година, на всеки един от тях ще бъде осигурено място за нощувка, храна, грижа от духовно лице, личен ментор, социален работник, психолог, медицинско лице. Осигурени са и правните услуги. Също така ще има възможност за това време да бъде образован на основно ниво в някои от най-достъпните професии. На завършилите успешно ще им бъде издадено лицензирано удостоверение за упражняване на професиите.
Предстои
Има ДВА ключови момента, в които вие можете да сте с нас в подкрепа.
Първият и важен момент е одобрението на проекта.
За първи път се реализира проект с такъв мащаб и пълнота. Считано е за иновация, която ако успее, може да бъде взаимстван модела и бъде приложен и на други места в България. Проекта е направен напълно професионално. В него са включени професионалисти, хора с опит в работата с лишени от свобода, както и доказали посвещението си ентусиасти.
Вторият важен момент е финансов.
Планираният бюджет за направата на проекта беше 6000лв. В съставянето на самия проект сумата стигна 9000лв. Досега сме успяли да съберем 4000лв. Остават ни още 5000лв. Този втори момент е труден за споделяне, но е необходим. Считам, че това което правим с това даване е даване в Божието Слово. Господ каза в евангелието на Матей "в затвора бях и не ме посетихте".
Господ очаква от всеки един човек да има поглед на грижа към тези хора. Явно това е ключа за обръщане на тези сърца. През живота си за колко бивши затворника бихме успели да се погрижим лично? А ако се погрижим бихме ли успели да им осигурим, това което един такъв проект осигурява - нощувка, храна, образоване, грижа (душевна, медицинска, правна)?! Пиша това не за да принудя някой, а за да не бъде ПОДМИНАТА възможност, бих казал възможност да бъде изпълнена една от заповедите на нашият Господ - "да Го посетим, грижейки се за хора в изолираната среда на затвора".
В края на това обръщение искам отново да благодаря на всеки един, който жертва и отдели от хапката си в това трудно икономическо време.
Моето лично убеждение
Когато си мисля за тази възможност винаги се сещам за вдовицата при, която беше "изпратен" пророк Илия. Снабдяването на нейния живот беше скрито в това да замеси първо за Него и Неговите цели. Тоест да изпълни Словото. "Търсете първо Царството и всичко останало ще ви се прибави"
Христо Кънев
---
21.12.2009 Идеята на проекта
Здравейте приятели !
С настоящето писмо искам да ви информирам за една уникална възможност, пред която стоим.
Ще дам малко история, за да може наистина да ви направя съпричастни.
През 1998г. в молитва, разбрах, че е волята на Бог е ние като църква да поемем отговорност за хората в Бургаски затвор. Думите, с които Святият Дух ми говори бяха от Мат. 25-та глaва "в затвора бях и не ме посетихте".Това толкова силно ме докосна (и днес пак е силно в мен), че аз не можах да остана безучастен и като млад пастор говорих с началника на затвора, и стартирахме ежеседмични посещения.
Пътя през годините на изграждането на това служение е бил разнообразен и понякога изненадващ и за нас самите. Факт е обаче, че ние вече 11-та година работим с тези хора редовно на ежеседмично ниво (понякога и до 4-ри пъти в седмицата). Ние сме там с тях и вярваме, че сме инструмент в ръката на Бог за промяната и приближаването им към Господ.
Аз се радвам на екип, който пое голяма част от отговорността и задачите, с които съм натоварен, и имам възможност да съм полезен за служението в по генерален план.
През 1999г. имах среща с бивш затворник, който за пореден път беше излязал от затвора.Тази среща явно беше продиктувана от Божията воля, защото тя сложи картина в мен.
Този мъж (както 98% и от всички затворници в България) след излежаване на присъдата си беше излязал на свобода и в рамките на няколко месеца, отново беше влязал в затвора.
Без правилна заобикаляща го среда, със занижени и неактуални професионални възможности, с изгубени трудови навици, архаична социална адаптация, без никакви средства, в повечето случаи с разрушено семейство и срамуващи се от него роднини, един човек излизащ от затвора е обречен на битки непознати за повечето от нас. 98% от тези хора се връщат в "сигурната си среда".
Mъжът, с който се запознах, след третото си излизане от затвора, беше попаднал в друга среда. Християни, които работили с него в затвора, направили Център за Ресоциализация. След излизането си от затвора за 4-ти път, този мъж разказа как си e казал: "Ако пак отида в моята среда, пак ще се върна в затвора. Искам нещо да се промени в живота ми". Този мъж решил, да премине през този център за ресоциализация.
Центъра представлявал място, където християни помагат на човек да развие духовни навици, да се адаптира към актуалното състояние на обществото, да развие умения за живот. Там работят и вече променени затворници.
Този мъж беше се развил и станал проповедник и помагаше активно в основаването на нови църкви!
Чувайки това, аз го пожелах в България. Молитвата ми към Бог избликна "Изпрати мене". Десет години това желание не е утихнало.
Ние сме "на терена" и опитваме горчивия плод на недовършената работа с хора напуснали затвора. Виждаме как някои от тях сa с реални шансове и потенциал за промяна, а сме без възможност да бъдем в помощ реално, не само с проповядване... болката е голяма. Ако можех през изминалите 11 години да работя с онези, с които съм работил в затвора и излизайки на свобода, отново да работя с тях, дори и само по десетина човека годишно да слагах при нозете на Исус, то сега щеше да има една група от 100-тина мъже Давидова армия. Връзката между един човек в затвора и тези, които го посещаваме е много силна. Ставаме му и брат, и баща и приятел. Повечето от тях нямат друг, на който да се облегнат, който да вярва в тях в тяхната промяна и възстановяване! Това е кайрос момент, който е неописуем.
През последната година реших да направя каквото е възможно. Помoлих един от хората в екипа ми да поеме отговорност и да започнем да търсим всики възможни вратички за да реализираме такъв център. Църквата е плащала заплата на този човек да отдели времето си и да се занимава само с това. Не мога да опиша колко комуникация е минала, с всякакви институции на национално и интернационално ниво. След 9 месеца всичко, което бяхме направили изглеждаше безсмислено. Резултатът беше, че станахме наясно с невъзможността.
Тогава решихме, че или ще трябва да спрем до тук или трябва да излезе някакъв закон в наша полза, който да препоръчва хора, като нас работили със затворници, и това да се окаже приоритетно за Евросъюза, за България или за някой висшестоящ.
Радостната новина е, че преди броени дни получихме писмо от Министерството на Труда и Социалната политика, разпоредено от Президенството, в което ни благодарят за това, че работим със затворници и ни информират, че работата "с лишени от свобода" е приоритетна и има проект по който можем да кандидатстваме и да усвоим сумата от 200 000лв. за работа с определен брой затворници.
В рамките на 12 месеца с тези пари ще можем да се погрижим за всичко относно спане, храна, преквалификация и други, свързани с излизащите на свобода затворници.
Срокът за подготовката на всички документи и проекти е много кратък.
Проекто-документацията ще струва около 6000лв. Около 1000лв. са необходими за да започнем проектите, а останалите при внасянето на документите.
Ние стартирахме процедурата. Сумата от 1000лв. е събрана, подписали сме договорите и до 10 Януари 2010г. трябва да платим другите пари за проектите. Аз реших, че ще направим каквото можем, а до къде ще стигнем - незнам. Няма да съжаля за нито един лев даден в тази посока, защото отговорността ми е да приложа дела на вярата си.
Срока за приключване на всички проекти и предаването им е 28 Януари 2010г.
Считам, че всеки от нас може да изпълни думите от Евангелието на Матей 25 гл. "в затвора бях и ме посетихте". Може би не лично да е там, но с подкрепата си в молитва, финанси или който за каквото има сила.
Лично аз съм много развълнуван. Виждам тази възможност, като старт с необятен край.
Благодаря за отделеното време и споделеното вълнение!
апостол Христо Кънев
П.П. в послеписа искам да споделя една реална история
Когато съобщих това в църквата в Бургас, за възможността пред която стоим, една възрастна жена дойде и Господ много ме съкруши през нея. Тя ми каза, че преди 3 месеца Бог й казал, че ще има нещо което ще се случи за центъра за ресоциализация за затвора и тя да отделя пари от една пенсия, която получава.
Жената носеше 250лв., които е отделяла и чакала информацията за този център. Това бяха първите пари от тези 1000лв.
Историята с вдовицата и двете лепти явно има продължение и в наши дни.
Въпроса ми към мен самият е: "Аз къде съм"?
Вижте повече за работата ни в Бургаския затвор ТУК
Вижте историята на един променен затворник ТУК
Банкова сметка за дарение:
Апостолски център "ПМРСД"
УникредитБулбанк
IBAN: BG96UNCR96601018606816
BIC: UNCRBGSF
Основание за превода: дарение