Светия е дума, която произхожда от гръцката дума "άγιος" (а̀гиос), означаваща "свети" или "светец" в Новия Завет, където е използвана за да опише последователите на Исус от Назарет.
Шест месеца след изтърпяването на първата му присъда, през март 1980г., отново влиза в затвора с присъда 1 година и 6 месеца. Пак за кражба. Изминава година и два месеца и на 13.04.1981г. излиза отново на свобода.
През 1982г. получава 7 годишна присъда за грабеж, която на 13.01.1983г. влиза в изпълнение. Вкарват го в Бургаския затвор. Колкото повече се увеличава престоят му в затвора толкова по-буен, невъздържан и озлобен става. Занимава се с всичко, което е забранено, не признава никой и нищо. Бие се със затворници, бие се и със старшини. Говори срещу администрацията на затвора и организира затворниците за най-различни неща срещу управата там. Най-после, на 09.11.1988г., за негова радост, за радост на администрацията и на затворниците, излиза от затвора. Дългоочакваната и жадувана свобода най-после идва, но той си оставах вътрешно затворник, независимо дали е в затвора или извън него. Изпълнен е с гняв и неприязън към всички и всичко.
След кратък престой на вън, на 28.02.1989г., влиза отново в затвора с 5 годишна присъда за грабеж.
След като излиза, за три години и половина се занимава с всякакви престъпления - кражби, грабежи, измами, изнасилвания, изнудвания. Става член в няколко престъпни групировки. На 01.03.1996г. е задържан. Дават му 17-годишна присъда. На 07.07.2010 е освободен.
Когато е в в ареста след последното му арестуване, прочита книгата на Ники Круз “Бягай малкият, бягай”. В тази книга е описан животът на един човек в Америка, който много прилича на него - отхвърлен от обществото, смятан за непоправим, от който са треперели всички банди в цял Бруклин! Човек изпълнен с гняв, бунт и непокорство към цялото общество. Тогава един пастор му казва, че Бог може да го приеме за Свой син, независимо какъв е и колко престъпления е извършил, независимо колко дълбоко е потънал в греха. Това променило него и живота му завинаги!
Тогава там в ареста на гр.Ямбол, Тодор почва да се моли и казва: ”Господи, щом си освободил този толкова дълбоко потънал в греха човек от този му начин на живот, Ти ще освободиш и мен. Моля те, направи го”. Докато е в ареста прочита евангелието от Лука и Деяния на Апостолите. Пет месеца след като приключва следствието влиза в затвора на гр.Бургас. Намира си Библия и започва да я чете, като постоянно е с нея и нищо друго не го привлича. Всички които го познават от преди години си казват: ”Хановски полудя”. Те са свикнали да виждат в него и в действията му само бунтарство и непокорство. Едни мислят, че е полудял, а други че хитрува. Тодор казва: “Истината е, че никога не съм харесвал начина си на живот, но нямах сили сам да се променя, а сега докато четях Божието Слово -То имаше силата, властта и способността да ме промени”.
На тези, които мислят, че е полудял, той отговаря със следните думи: ”Момчета, хайде да уточним кое е лудост. Значи преди години, когато ви давах цигари с лихва, крадях ви, биех ви, правих какви ли не щуротии, тогава според вашите разбирания аз съм бил нормален, но сега, когато Бог ме освободи от всички тези зли неща и аз не ги върша вече, а ви мисля само доброто, сега съм луд. Не разбирате ли, че във вас има объркана представа за добро и зло”?
През 1998г. Апостолски център Бургас започва ежеседмични служби, на които всички лишени от свобода, които желаят да ги посещават, могат да го направят свободно. Тодор се откроява с постоянство и посвещение. В момента той още е в затвора и вече води църквата вътре.
Ето какво казва човек от управата за дейността на АЦ в затвора: “На практика се вижда че дейността на църквата е в унисон с голямата цел в затвора, а именно превъзпитание на хората, престъпили закона. Виждам промяна към добро в много хора”.
“Нито родителите ми, нито който и да е друг човек, нито държавата нито която и да е друга организация или институция имаше способността да ме промени, но Бог успя да стигне до мен”
Тодор Хановски
---
13.08.2009
Отхвърлят молбата на Тошко за помилване
През юли 2009г Тодор подава молба за предсрочно освобождаване, която е отхвърлена. По този начин се извършва неправда от институция, която би трябвало да има обективно мнение за живота на хората, които са под нейна опека, особено ако това са хора, които наистина във времето са доказали своята промяна с начина си на живот.
Тодор приема Исус Христос за свой Господ и Спасител в затвора, докато чете книгата на Ники Круз “Бягай малкият, бягай”. Тогава там в ареста на гр.Ямбол, в далечната 1996 година, казва на Господ: ”Господи, щом си освободил този толкова дълбоко потънал в греха човек от този му начин на живот, Ти ще освободиш и мен. Моля те, направи го”. Тогава се случва нещо с него, среща Господ и Той започва да го променя. Намира си Библия и започва да я чете, като постоянно е с нея и нищо друго не го привлича. От този момент, започва живот на проповядване на Божието Слово в затвора. Много лишени от свобода се повярват в Исус не само когато той им говори, но и виждайки промяната на живота и отношението му.
Един от тези хора с променен живот е Любомир Гайдурлиев. От 2 години вече е на свобода и живее добре, без да престъпва закона. Ето какво разказва той:
“Казвам се Любомир Гайдурлиев, познат преди като Гюнай. В моето детство след смъртта на баща ми попаднах на улицата. Последваха години в интернати и поправителни домове, след което стигнах и до силовите групировки. Резултатът бе че влязох в затвора. Там разбрах какъв е смисъла на живота ми и че без Господ сега нямаше да съм между живите. Благодарeние на моя много добър приятел Тодор Христов Тодоров /благодаря на Бога че ни срещна, макар и в затвора/, аз видях Бог в лицето на този човек. Ако не беше той, може би живота ми щеше да поеме по друг път, към погибелта. Когато преминавах през трудни периоди, той винаги беше до мен и ме насърчаваше. Преди да изляза от затвора, когато ми предстояха много нови неща като това да се оженя за жената която Бог изпрати в живота ми, имах страх от живота навън. Тошко беше човека, който се молеше за мен, даваше ми съвети и така имах смелост да застана пред трудните решения с вяра. Той помагаше не само на мен, но и на много други. Сега съм навън, работя, предстои ми да стана баща и макар трудности винаги да има, вървя напред, уповавайки на Бога и знам че за всеки е нужно в началото когато прохожда с Господ, да има приятели като Тошко, които да стоят и да привдигат духа му”.
Тодор преживява голямо гонение от страна на затворническата управа, поради вярата си в Исус. Запознава се с апостол Христо Кънев и неговият екип, който стартира църква през 1998г. в затвора в гр. Бургас и провежда богослужения там. Между двамата стартира взаимоотношение на приятелство, а по-късно на духовно бащинство и съветничество. Това взаимоотношение го придвижва още повече напред в търсенето Му на Господ. Започва да полага ръце на болни в затвора и Бог да ги изцерява. Става водач на църквата в затвора и да помага на много лишени от свобода да излязат от състоянието си на бунт и непокорство и да приемат Господ Исус за свой Господ и Спасител.
Част от екипа на апостол Христо Кънев е Константин Момчев, който влиза да служи в затвора в гр. Бургас от самото начало. Ето какво споделя той:
“Влизайки на това място, видях хора, които искаха да променят своят начин на живот и бяха готови да се захванат с тази промяна, стига някой да им помогне в тяхното желание. Отидох в затвора с вярата, че Бог може да ме използва да промени живота на хората на това място. Аз лично вярвам, че човешките способности за помощ са твърде ограничени и че промяната в човека е продължителен процес. И без намесата на Бог е невъзможно човек да се промени на 100%, да заживее правилен и достоен начин на живот, като е полезен както за себе си така и за цялото общество. Тогава се запознах с Тодор от Ямболското село Маломир, който излежаваше доста голяма присъда.
Той ми разказа накратко за своят живот, преди да влезе в затвора в Бургас, какъв е бил и че се срамува от своите си дела. Разказа ми за срещата си с Господ Исус в килията си. Тази среща със Създателя е променила живота му завинаги и е помогнала за решението да живее праведен начин на живот. Чувал съм много негативни свидетелства от хора в затвора за Тодор, какъв е бил преди да повярва в Исус Христос. От момента в който Тошко прочете Библията, той започна да помага на останалите лишени от свобода, като избра да върши добро. Мисля ,че има доста хора, които могат да потвърдят това. Той не е пропускал църковните събрания в затвора и като човек е вярвал и е доказал през годините желанието си за промяна на базата на християнските принципи и ценности описани в Библията.”
От 17-годишната му присъда минават 13 години и 6 месеца. Тъй като по смисъла на чл.437, ал.1,т.1 от НПК,вр.чл.70 от НК, лишените от свобода имат право да изготвят искане за условно предсрочно освобождаване, когато е изтекла 1/2 част от присъдата им и ако показват добро поведение, т.е. че са се поправили и вече не са опасни за обществото, Тошко решава да направи такова искане. Но тази негова молба на няколко пъти бива оставена без уважение, с изтъкване на причини, които са не дотам основателни.
Последната му молба за условно предсрочно освобождаване е от юли месец 2009г. и отново е отхвърлена със следните мотиви: “Не е склонен да промени поведението си в обществено приемлива посока, особено когато обществото не приема нормите наложени от религиозното течение, към което се причислява-евангелската църква. През 2007г. в Житарово създава напрежение в общността на основа на религиозните си убеждения и по този начин повлиява отрицателно на останалите лишени от свобода, което налага да бъде преместен в корпуса на Затвора-Бургас и заменен режима му от общ на строг”.
Ето какво разказва Тошко относно горе посочените мотиви за отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване:
“През тази 15 годишна присъда нямам наказания и нарушения на правилника на вътрешния ред. От работа имам спечелени осем месеца и остатъкът от присъдата ми е осем месеца. Условията за предсрочно наказание са: да нямам нарушения и да имам правилно отношение към труда. През по-голямата част на присъдата си не съм работил, защото работата в затвора е ограничена и няма работни места за всички. Работих като библиотекар, но ме спряха от работа, после ми предложиха да работя като клисар на затвора. Клисар означава да отговарям за православната църква в затвора, но аз отказах, защото съм евангелист и те много добре знаят това.
Върнаха ме в З.О. Житарово, /където също работех/ поради това, че заедно с много други хора исках да разрешат на апостол Христо Кънев да идва и да проповядва в Житарово. Причината да отхвърлят молбата ми за предсрочно освобождаване не е защото не съм се поправил, защото през всичките тези години нямам нито едно наложено наказание, а поради вярата ми в Исус Христос и поради това, че не съм православен християнин.”
Мотивите, поради които не разрешават условно предсрочно освобождаване на Тошко, началника на затвора е описал в изготвеното постановление, всеки може да ги прочете, но ще иска ли някой да чуе истинската история, истинските причини поради които е даден този отказ? Истината ще намери ли почва в нашето общество, макар и през устата на един бивш престъпник, срещнал Христос и станал праведен?
Може би истинската причина, не е недоброто поведение на Тошко…. Може би проблемът е с религиозна насоченост. Ще може ли някога в България да се изповядва вяра в господ Исус Христос, а не религия и това да остане ненаказано? Годините на комунистическият режим минаха, но явно хората, които управляваха тогава, останаха същите……
И нека завършва тази история. Не, няма да е с «хепи-енд», защото това е реалният живот, а не филм. Тошко е все още в затвора в Бургас* с постановлението за отказ от това да се възползва от правата си на човек, решил да живее достойно и с живота си да бъде пример за това как Бог може да превърне един престъпник в светия. А относно нещата, които се случват в затвора, аз силно се надявам, че един ден когато той е вече на свобода ще напише книга, която ще стане бестселър и ще яви истинското и грозно лице на затворническата системата у нас, та дано поне тогава господата от топлите министерски кресла се поразмърдат и накрая правдата да възтържествува на това забравено от всички , но не и от Бог място.
* Статията е писана през август 2009 г. На 7 юли 2010 Тодор бе освободен от затвора.
Тодор Христов Тодоров /Хановски/ e роден на 06.09.1960г. в с. Маломир, Ямболско. Той израства като жизнерадостно малко дете, радващо се на всичко около него, и желаещо само доброто на всички и всичко. Първо започва да краде пари от родителите си, а после от съучениците си в училище, когато си събличали горните дрехи и ги оставяли по закачалките. Ходи на училище, на тренировки, но продължава да краде, да пие и да пуши. Бие се със съучениците си и много често с по-големи от него, за да защитя по-слабите. Той е общителен и жизнерадостен, но и много буен. Продължава да краде, вече от квартирите на познати момчета, в които е ходил преди това. По късно започва да краде из целия град. Изключват го от училище.
Харесва му да е свободен и да прави каквото си иска. Последват около две години скитнически живот, от град на град, из цяла България, изпълнен с кражби, алкохол и жени. Задържат го няколко пъти поради това, че няма документи. Краде много, спи по хотели, ходи по заведения, а когато в някой момент остане без пари, отново отива в някой скъп и хубав ресторант, яде, пие и си тръгва без да плаща. Един човек му каза: “Тошо, ако продължаваш така, много години затвор ще лежиш!”
През есента на 1977г. е заловен по време на кражба. В милицията си признава за всички кражби, които помни, че е извършил, но има толкова много, които не казва, защото не ги помни всичките. В края на август 1978г. влиза в затвора за непълнолетни в Бойчиновци с присъда 1 година и 6 месеца. Той казва: “Всичко, което не знаех за престъпния начин на живот, го научих там”.
Прочетете автобиографичната книга “От престъпник в светия”, разказваща цялата история на живота му.