Науката за климата просто още не съществува. Някой ден ще я има. Но сега — не.

Да поговорим за глобалното затопляне. Интересува ли ви тази тема?

Ще кажете: "Да, интересува ме. Както всеки загрижен гражданин на тази планета."

Но кажете ми нещо. Какво представлява глобалното затопляне, така както вие го разбирате?

Доколко е информирана широката общественост. Какво е глобалното затопляне?

Някой ще каже: "Глобалното затопляне е, ъъъ, затоплянето на земната повърхност от излишъка на въглероден двуокис в атмосферата, причинен от изгарянето на изкопаеми горива."

Това не е вярно. В действителност глобалното затопляне е теорията, че повишените нива на въглероден двуокис и някои други газове причиняват увеличаване и средната температура на земната атмосфера, заради така наречения „парников ефект“.

Вие самият вярвате в глобалното затопляне, ако съм ви разбрал правилно, нали? Когато вярвате силно в нещо, не смятате ли, че е важно да изразявате това си убеждение по най-точния начин? Когато стане дума за глобалното затопляне, всички знаят за какво става въпрос. Подозирам, че убежденията ви са безпочвени.

Светът е красив, нали? Водната пара е едно от отличителните качества на нашата планета. Изненадващо е колко малко знаят учените за поведението на водната пара. Атмосферата е по-голяма система, отколкото сме склонни да признаем. Никой не може да каже със сигурност дали глобалното затопляне ще доведе до повече облаци, или до по-малко. Едната хипотеза е че щом температурата ще се повиши, следователно повече влага ще се изпарява от океаните, а повече влага означава повече облаци, но по-високата температура означава повече водни пари във въздуха и следователно по-малко облаци. Значи кое от двете? Никой не знае. Що се отнася до облачната покривка компютърни модели на климата гадаят. Е, те не го наричат така. Наричат го преценка или очаквани параметри, или приблизителна прогноза. Но ако не разбираш нещо, не можеш да го прогнозираш приблизително. Просто гадаеш и толкова.

Хората нямат представа колко голяма е Антарктика, защото на повечето карти присъства като тясно поле в долния край. В действителност Антарктика е съществен елемент от земната повърхност и изключително значим фактор за климата ни. Тя е голяма, един и половина пъти колкото Европа или Съединените щати, и на нея се падат деветдесет процента от леда на планетата. Като се има предвид, че четири процента са в Гренландия, всички останали ледници на света — Килиманджаро, Алпите, Хималаите, Швеция, Норвегия, Канада, Сибир — ледът на всички тях съставлява само шест процента от леда в планетарен мащаб. Почти всичката замръзнала вода на нашата планета е в Антарктика. На много места ледът е дебел до осем-девет километра. Данните сочат, че само една сравнително малка част, наречена Антарктически полуостров, който е два процента от площта на континента се топи и губи огромни парчета лед във вид на айсберги. Именно това се появява в новините и по вестниците година след година. Но като цяло континентът става по-студен, а ледът — по-дебел.

Ето някой цитати от научни източници:

- От 1986 до 2000 централните антарктически долини са се охлаждали със седем градуса по Целзий на десетилетие и студът е нанесъл значителни поражения на екосистемите.

- Както сателитните данни, така и наземните станции показват леко захлаждане през последните двайсет години.

- Страничните радарни замервания показват, че ледът в Западна Антарктида нараства с 26,8 гигатона на година, което бележи промяна в тенденцията към топене от последните шест хиляди години.

- Антарктическият полуостров се е затоплил с няколко градуса, а вътрешността бележи известен спад в температурите. Ледените шелфове се отдръпват, но морският лед нараства.

- През последните четири междуледникови епохи за периода от 420 000 години Земята е била по-топла, отколкото днес.

- Днес се топи по-малко антарктически лед, отколкото през последната междуледникова епоха.

- След 1979 г. Антарктическият морски лед се увеличава.

- Тенденцията към увеличаване на морския лед навярно се засилва.

- В по-голямата част от Антарктика сезонът на морския лед се удължава, днес той е с двайсет и един дни по-дълъг, отколкото през 1979 г.

Опасността от глобално затопляне беше обявена драматично от един известен климатолог, Джеймс Хансен, през осемдесет и осма. Той свидетелства пред общата комисия на Сената и Камарата на представителите, оглавявана от сенатор Уърт от Колорадо. Изслушването беше насрочено за юни, така че Хансен да представи тезата си по време на горещата вълна. Всичко беше нагласено от самото начало.

ООН създаде Между-правителствената комисия по климатичните промени в края на осемдесетте. МККП е огромна сбирщина от бюрократи и учени, които са под чехъла на бюрократите. Идеята беше, понеже въпросът е от глобално значение, ООН да следи климатичните изследвания и докладите по въпроса на всеки няколко години. Първият доклад от 1990-а гласеше, че би било много трудно да се установи влиянието на човешката дейност върху климата, макар всички да са силно загрижени, че такова влияние може да съществува. Докладът от 1995-а обаче обявяваше недвусмислено, че вече има „забележимо влияние на човешкия фактор“ върху климата. Е, твърдението за „забележимо влияние на човешкия фактор“ беше включено в резюмето на доклада след като самите учени си бяха свършили работата. В оригиналния си вид документът казва, че учените не могат да установят със сигурност човешкото влияние върху климата и не знаят кога ще са в състояние да го правят. Изрично казваха: „не знаем“. Това изявление беше заличено и заменено с ново изявление за съществуването на забележимо влияние на човешкия фактор. Доста голяма промяна. Промяната на документа предизвика брожение сред учените навремето и много защитници и противници на промяната се изказаха публично по въпроса. Можеш да намериш онлайн оригиналните документи и списъка с внесените промени. Прегледът на действителните промени в текста дава ясно да се разбере, че МККП е политическа, а не научна организация.

Когато през лятото на осемдесет и осма Хансен обяви, че глобалното затопляне е факт, той предсказа покачване в температурите от 0,35 градуса по Целзий през следващите десет години. Знаеш ли какво е действителното покачване? Доктор Хансен е надценил покачването с триста процента. Действителната цифра е 0,11 градуса. А десет години след изслушването му пред сенатската комисия той каза, че разбирането ни за силите, управляващи климатичните промени, е толкова неадекватно, че дългосрочните прогнози са невъзможни. Например, когато НАСА изстреля ракетата-носител с „Марс Роувър“, обявиха, че след двеста петдесет и три дни „Роувър“ ще кацне на повърхността на Марс в 20:11 часа, калифорнийско време. В действителност той кацна в 20:35. Това е грешка от няколко хилядни от процента. Хората от НАСА са знаели за какво говорят.

Едно от най-мащабните явления в глобалния климат е течението Ел Ниньо. Възниква приблизително през четири години. Само че климатичните модели не могат да го предскажат — нито кога ще възникне, нито колко ще продължи, нито с каква интензивност. Ако не можеш да предскажеш Ел Ниньо, то стойността на прогнозите ти и в други сфери вече е под съмнение.

Ето някой твърдения, които са доказано неверни:

"В бъдеще ни чакат проблеми — все повече природни бедствия, като наводнения, торнадо и суша, всички те резултат от глобалното затопляне."

Няма такова увеличение. Изследванията сочат, че през последното столетие няма увеличение в екстремните климатични условия. Нито през последните петнайсет години. Няма данни и за бъдещо увеличение. В интерес на истината, теорията за глобалното затопляне прогнозира по-малко природни бедствия от климатичен характер.

"Ледниците в Гренландия се топят и скоро ще изчезнат напълно. Тези ледници са дебели пет километра. Това е много лед. Ново изследване показва, че морското равнище ще се покачи със седем метра и повече. Така че — продавайте имотите си на плажа, докато е време."

Учените в Ридинг направиха компютърни симулации, които навеждат на мисълта, че Гренландия би могла да загуби леда си след хиляда години. Ти лично прекарваш ли много време в чудене какво ще се случи след хиляда години?

"Глобалното затопляне представлява заплаха за света? Слаби реколти, настъпление на пустините, нови болести, измиране на видовете, всички ледници се топят, Килиманджаро, покачване на морското равнище, екстремно време — торнадо, урагани, неща от сорта на Ел Ниньо…

Всъщност научните изследвания не подкрепят тези твърдения. Например слабите реколти — ако не друго, по-големите количества въглероден двуокис стимулират растежа на растенията. Има някои данни, че такива тенденции са налице.

Последните сателитни проучвания показват, че Сахара се е свила за периода от 1980-а насам.

Колкото до новите болести — това просто не е вярно. Процентът на новопоявили се болести не се е променил спрямо 1960-а година.

Няма доказателства и за измиране на видовете. През седемдесетте Норман Майерс предсказа, че до двехилядната ще изчезнат един милион животински и растителни вида. Пол Ерлих предсказа, че до двехилядната ще изчезнат петдесет процента от всички видове. Но това бяха само мнения. Знаете ли как се наричат неподкрепените с доказателства мнения? Наричат се предразсъдъци. Знаете ли колко вида има на планетата? Никой не знае. Оценките варират от три милиона до сто милиона. Доста голяма разлика, какво ще кажете? Всъщност никой не знае дори приблизително. Трудно е да се определи колко вида измират, ако не знаеш какъв е броят им в действителност. Как бихте могли да прецените, че са ви ограбили, ако не знаете колко пари е имало в портфейла ви? Всяка година се описват по петнайсет хиляди нови вида. Между другото, знаете ли какъв е доказаният темп на измиране? Няма доказан темп. Знаете ли как се измерва броят на видовете и изчезващите видове? Някой нещастник си заплюва хектар или акър земя и после се опитва да преброи всички животни, растения и буболечки в него. После идва след десет години и пак почва да брои. Буболечките обаче може междувременно да са се преселили в съседния акър. Но дори и без това допускане, можете ли да си представите как се броят всички буболечки на един акър земя? Меко казано е трудно и с крайно неточни резултати, което е важното в крайна сметка.

Колкото до топенето на всички ледници — това също не е вярно. Някои се топят, други — не. На света има сто и шейсет хиляди ледника. На „отчет“ се водят около шейсет и седем хиляди, но много малко от тях са били проучени сериозно. Данни за баланса на масата в рамките на пет или повече години има само за седемдесет и девет ледника в целия свят. Така че как бихме могли да кажем, че всичките се топят? Никой не знае топят ли се, или не.

Килиманджаро се топи, и то бързо, още от началото на деветнайсети век — много преди глобалното затопляне. Смаляването на този ледник притеснява учените вече повече от сто години. И винаги е било нещо като загадка, защото, както знаете, Килиманджаро е екваториален вулкан, следователно се намира в топъл район. Сателитните измервания на този район показват, че няма тенденция към затопляне на географската ширина на ледника Килиманджаро. Истината е че е заради изсичането на горите. Дъждовната гора в подножието на планината беше изсечена и издигащият се нагоре въздух вече не е влажен. Специалистите смятат, че ако гората бъде възстановена, ледникът ще започне отново да расте.

Покачващото се морско равнище? Нали това беше следващата заплаха? То се покачва се през последните шест хиляди години, още от началото на холоцена. Морското равнище се е покачвало през този период с темп от десет до двайсет сантиметра на всеки сто години.

Екстремното време — това също не е вярно. Множество изследвания показват, че там няма увеличение. Според много хора бедствените климатични явления в бъдеще ще се увеличат, в това число повече урагани, торнадо и циклони. Ала науката не потвърждава мнението им. Точно затова се правят научните изследвания, за да се провери дали становищата ни могат да бъдат доказани в реалния свят, или просто си фантазираме. Броят на ураганите в САЩ през последните сто години не се е увеличил. Същото се отнася и до другите бедствени явления — няма нарастване в световен мащаб. Данните чисто и просто не подкрепят това мнение.

Така, споменахме също за Ел Ниньо. Ел Ниньо е глобален климатичен модел, който се поражда, когато океанските температури по западното крайбрежие на Южна Америка се задържат над нормалните в продължение на няколко месеца. Задейства ли се, Ел Ниньо трае средно по година и половина и се отразява на времето по целия свят. Появява се приблизително на всеки четири години — двайсет и три пъти през последното столетие. И се е появявал в продължение на хилядолетия. Следователно е изпреварил всички твърдения за наличие на глобално затопляне. Но каква заплаха е Ел Ниньо за Щатите? Имаше мощен Ел Ниньо през 1998-а. Крайният икономически ефект от последния Ел Ниньо е печалба от петнадесет милиарда долара заради удължения сезон на растеж и намалено използване на газ за отопление през зимата. И това е цифрата, след като от нея са извадени един и половина милиарда долара щети от наводненията и големите количества дъжд в Калифорния. Чиста печалба.

Ето още цитати:

- Африканците се връщат към земята по стъпките на растителността, която надвива пустинята“,

- Африканските пустини са в отстъпление… Анализът на сателитни снимки… показва, че дюните в района Сахел се отдръпват… Растителността си пробива път сред пясъците в дъга, широка… 6000 километра… Учените твърдят, че този процес е започнал от средата на осемдесетте, макар в по-голямата си част да е останал незабелязан“.

- Биолозите най-сетне признаха колко малко знаем за организмите, с които делим планетата Земя. И по-точно, опитите да се определи какъв е общият брой на видовете се оказаха изненадващо неуспешни. Няма начин да определим действителния темп на измиране в тропическите гори, още по-малко имаме правото да правим догадки.

- Няма явна глобална тенденция към увеличено ледниково топене през последните години.

- Въпреки изкушението да обвиним глобалното затопляне за загубата на лед на Килиманджаро, изследователите смятат, че изсичането на горите в планинското подножие е по-вероятният виновник.

- През последния век глобалната промяна в морското равнище принципно се е преценявала чрез измервания на прилива при дългосрочни усреднени стойности. Последните оценки на глобалното средно покачване на морското равнище варират от 1,7 до 2,4 милиметра на година. Това е 15 до 22 сантиметра за сто години. Сателитите обаче показват значително вариране. Така на север Тихият океан е покачил нивото си, но на юг го е понижил с няколко милиметра през последните години.

- Според Междуправителствената комисия по климатичните промени към ООН Проучването на метеорологичните данни не подкрепя теорията [за по-висока честота и интензивност на бедствените климатични явления] в контекста на дългосрочната климатична промяна. Като цяло, няма доказателства, че бедствените, климатични явления или променливостта на климата са се увеличили в глобален мащаб през двадесети век. В доклада на МККП от 2001 Никакви дългосрочни тенденции не се наблюдават в тропическите и екстратропическите бури и никакви систематични промени в честотата на торнадата, гръмотевичните и снежни бури.

- Резултати от въздействието на Ел Ниньо от 1997-98 в САЩ, Бюлетин на американското метеорологично общество - Нетният икономически резултат изненадващо се оказа положителен, преките загуби в национален мащаб бяха около четири милиарда долара, а ползите - приблизително деветнайсет милиарда.

Ричард Фейнман: Науката е усвоеното от човечеството умение да не се самозаблуждава.

Източник: интернет