Бедствията в най-бедната държава на Америка са пряко свързани с начина на живот на местните хора

Злополучните събития в Хаити разтърсиха човечеството. Неочакваното земетресение на 12 януари взе огромен брой жертви. Само за седмица бяха погребани 70 хил. Властите очакват броят на загиналите да достигне 200 хил. Ранени са 250 хил., без дом - 1,5 млн.от жителите на има-няма 9-милионната държава. Хиляди тръпнат да раберат кои и колко роднини, приятели, съседи никога повече няма да видят.

А само дни по-рано всичко е изглеждало, както обикновено.

Защо точно в Хаити? Защо точно в най-гъсто населения 8-и административен район?  Хаити е сред малкото места на земята, където над 90% от населението изповядва на пръв поглед добронамерената религия вуду. (При вуду религията са силно застъпени магьосническите практики.)

Има ли връзка между този начин на живот на местните хора и последвалите събития?  Мнозина биха отговорили: „Никой не знае” или възкликнали суеверно: „Да не дава Господ да се случи на нас”. Но отвъд суеверието има факти – история, носеща скрити отговори за бъдещето. И ако тя се осмисли, могат да се предотвратят десетки и дори стотици подобни трагедии.

От съдба, подобна на столицата на Хаити Порт-о-Пренс, е бил заплашен огромен древен град – Ниневия. Ниневия е бил водещ търговски център и икономическа сила. Огромен град, който може да бъде сравнен единствено с днешните мегаполиси. В него са се преплитали десетки езици, стотици култури и незнаен брой националности. Той попаднал в момент, който ще нарека "последните четирдесет дни".

Какви са тези четирдесет дни?

В града отишъл човек, който предупредил жителите му, че след въпросния период Ниневия ще бъде разрушена заради порочния им начин им на живот. За разлика от познатия презрителен сарказъм, с който съвременните хора гледаме на подобни предупреждения, тогавашните някак си са „хванали идеята”, че човек ще отговаря за делата си. И така местното управление сьс съгласието на народа решили да променят основите, върху които обществото гради живота си. Следствието било, че Ниневия се разминала с бъдещата трагедия. Подробности за тази история са описани както в някои исторически книги, така и в Библията. Години по-късно друга група хора не взела под внимание изпратеното към нея предупреждение.

Във времето на Исус Христос една кула ненадейно падна и избила група хора. Коментарът на Христос е не само неочакван, а и почти неразбираем. Той казва: "Ако не се покаете, всички така ще погинете". Би трябвало любящият и милостив Господ да не говори сурово и заплашва, а да утеши, нали? Да каже например: "Не бойте се, загиналите са в рая". Исус обаче предпочете да бъде искрен и да покаже, че начинът на живот има реални, видими последствия, ако човек не го преосмисли, ако „не се покае”.

Добре е да можем правилно да разчитаме посланията към други и да ги прилагаме за себе си. В такива случаи ние, българите казваме: "Думам ти дъще, сещай се снахо". Посланието на Исус всъщност е: "Външното разрушение е следствие от вътрешното разрушение на личността". Има божествени ценности, идеали, които са над всички нас. Потъпкването или незачитането на тези ценности Библията нарича грях. Грехът е в началото на всяко разрушение. Христос дава отговора за справяне с греха - да се откажеш да живееш живот, изтъкан от греховни цености (покаяние), и да приемеш прошка от Бог.

Днес ние имаме избор дали да чуем "глас в гласа", както ниневийците, или да погледнем с пренебрежение на ставащото и да го подминем във вихъра на своя ден. Кой знае, утре може да е друго. Но какво друго? Ако Господ е справедлив, то "другото" за теб зависи предимно от теб!

автор: Христо Кънев