25-годишният бразилец Мишел Ферейра Мескита Платини е голямата звезда на амбициозния отбор на бургаския Черноморец.

Името, което носи просто го задължава да се развива всеки ден, а големите планове за отбора на "акулите", които имат собственикът Митко Събев и треньорът Красимир Балъков, са съвсем по вкуса. Никак странно не звучат вече дори от устата на един южноамериканец думите, че мястото на Черноморец е в турнира за купата на УЕФА, а защо не й в Шампионската лига. "Европа ще бъде страхотен трамплин дори и лично за мен", казва Мишел, преди да се настаним в удобните кожени кресла на бара в грандхотел "България" в Бургас, където обича да пие с приятели следобедното си... фрапе.

Началото

Мишел започва сравнително късно с футбола. Той е вече на 15 години, когато започва да се занимава с играта с идеята да стане професионалист. Преди това е тренирал футбол, но повече е залягал над уроците в гимназията, отколкото над техниката с топка в крака. В неговия случай с пълно право може да се каже, че името определя съдбата. Баща му, вярващ католик и банков чиновник, е голям футболен запалянко. Докато гледа по телевизията световното първенство в Испания през 1982 година, той е впечатлен много от играта на френския футболен магьосник. Бързо и категорично решава, че ако Господ го дари отново със син, ще го нарече именно Мишел Платини. Още на следващата година молитвите му са чути и на 8 септември 1983 година в административната столица на Бразилия проплаква младежът, който днес обича да се разхожда по главната улица в Бургас в свободното си време.

Позиция

Красимир Балъков харесва Мишел, който е привлечен в Бургас от предишния треньор Димитър Димитров, но променя позицията му на терена. Бразилецът, който е бил обучаван дори за вратар като хлапе в родината си, играе като полузащитник при Херо, но при Балъков отива в нападение, където се чувства доста добре. Фактите говорят в подкрепа на това твърдение - Мишел вече има три гола в актива си.

Адашът

"Като малък не знаех Мишел Платини. На връстниците ми им беше странно, че се казвам така. На фланелката ми отзад пишеше просто Мишел. Дадох си сметка за значението на името си едва след като в един мач с Ботафого отбелязах гол на стадион "Маракана". На електронното табло се изписа цялото ми име - Мишел Платини. Хората по трибуните бяха леко шокирани. "Как така, кой Мишел Платини. Беше забавен момент", разказва бразилецът и прави знак на двамата си приятели, които го чакат на бара да се въоръжат с търпение, тъй като има още да разказва. Впоследствие Мишел научава, че в Бразилия има още двама играчи с неговото име, но играят на различни постове - единият е защитник, а другият -нападател, какъвто вече е и той. Малко след пристигането си в България бразилецът научава, че прочутият му съименник ще идва у нас в качеството си на президент на УЕФА. "Много исках да се срещнем, но не се получи", съжалява младежът, който е оптимист, че все някога ще се видят очи в очи с Мишел Платини.

Религията

Бащата на Мишел е имал думата за името му, което предопределя в голяма степен и бъдещата му процесия, но майка му е била силната страна по отношение на духовния живот на сина си. Тя е ревностна евангелистка, проповядва религията от врата на врата и лесно взема връх над католицизма на баща му. Всеки ден Мишел се моли на Господ и вярва, че молитвите му са чути. "Обичам Исус и той ме обича. Досега не съм имал сериозни контузии. Това е заради любовта на Исус", казва Мишел. Според

евангелистите вярата в Бога не изисква някакви специални символи като икони или кръстове. "Ние не вярваме, че Исус е бил разпнат и е умрял на кръста. Той е жив", оживява се с религиозен плам Мишел при въпроса има ли кръст вкъщи.

Личен живот

Мишел е обвързан с бразилска журналистка. "От пет години сме заедно. Тя обаче не идва при мен в Европа, тъй като държи много на кариерата си в Бразилия. Беше наскоро в Бургас, остана един месец при мен. Сега си отиде и много ми липсва, но през лятото отново ще се видим", казва бразилецът, който вече си е изградил мнение и за българките от честите си разходки по "Александровска" и плажовете край Бургас. "Жените в България имат красиви лица. Много по-хубави са от бразилките, но им отстъпват в телата. Като цяло българките не са много физически активни, дори на плажа се държат доста консервативно. Може би аз греша, защото идвам от Бразилия, където е много развита плажната култура", извинява се за оценката си Мишел, който е категоричен в едно - България и Бургас му харесват страшно много, повече от Унгария, където е играл преди да дойде в Черноморец. "Може би цялостното ниво на футбола там е малко по-високо като база и организация. В България има три големи отбора - ЦСКА, Левски и Литекс, голяма, средна класа и слабаци. Черноморец засега е в средата, но върви нагоре", допълва футболистът, който едва ли си дава сметка, че същият този Черноморец допреди години бе постоянен кандидат за изпадане от елита.

Бъдещето

"Засега съм в Бургас, имам договор. Ако се представям добре, и шефовете са доволни, вероятно ще ми предложат нов договор, който аз с радост ще приема. Естествено, че ми липсва Бразилия, но с времето обикнах България и се чувствам туку дома си", казва още Мишел, който бързо преодолява езиковата бариера. Без да посещава нарочни уроци, само от разговорите със съотборници, той вече владее доста български думи и с лекота сглобява изречения. Когато трябва да обясни от колко члена се състои семейството му, той използва думите "two brothers and one sestra".

Мишел има и готов отговор на въпроса дали би се поколебал, ако му предложат един ден български паспорт и възможност да играе за националния отбор на България по примера на други свои сънародници. "Да, България ми даде толкова много. За мен ще е чест и привилегия да й дам и аз нещо, колкото и далеч да съм от истинския Мишел Платини", казва бразилецът, след което се разделяме. Приятелите му вече са нетърпеливи. Станали са от бара с пазарските чанти и го приканват да тръгват. "Прибирам се в апартамента. Малко чат с приятелката ми и приятели в Бразилия, малко игри и евентуално филм - това е един обикновен мой ден", казва Мишел Платини, след което всеки поема по своя път.