Документът е открит случайно в библиотека в Сидни, Австралия. Листът съдържа имената на 801 евреи, спасени от холокоста. Бизнесменът е единственият нацист, погребан в Ерусалим

Копие на оригиналния списък със спасените от австроунгареца Оскар Шиндлер евреи през Втората световна война беше открит в библиотека в Сидни, Австралия, съобщи АФП.

Служители на Щатската библиотека в Нов Южен Уелс открили списъка, съдържащ имената на спасени от холокоста от бизнесмена 801 евреи, докато се ровели из кутии с ръкописни материали на австралийския автор Томас Кинийли.

Документът от 13 пожълтели и разпадащи се страници, направено с индиго копие на оригинала, се е намирал между записки на писателя и хванати с кламер изрезки от стари германски вестници.

Библиотекарката Олуен Прайк описва списъка като "един от най-могъщите документи на 20-и в." и сподели, че е била шокирана да го открие в колекцията на своята библиотека.

"Списъкът е бил набързо напечатан на 18 април 1945 г., в последните дни на Втората световна война, и е спасил 801 души от газовата камера", разказва Прайк.

"Това е едно невероятно вълнуващо късче история", добавя тя.

Библиотекарите не са имали представа, че документът се е намирал в един от шестте кашона със записки и материали на Кинийли, отнасящи се до неговия световноизвестен роман "Ковчегът на Шиндлер". Той разказва историята на бизнесмена Оскар Шиндлер, който през войната рискува живота си, за да спаси над 1000 евреи от смърт в нацистки концлагери. По тази книга холивудският режисьор Стивън Спилбърг прави прочутия филм "Списъкът на Шиндлер" през 1993 г.

Както уточнява Прайк, въпреки че в книгата и филма се говори за един списък, всъщност те са няколко, направени от Оскар Шиндлер, докато той се мъчел да убеди нацистките бюрократи да не изпращат работниците му в лагерите на смъртта.

Намереният в Сидни документ е бил подарен на Томас Кинийли през 1980 г. от Леополд Пфеферберг - самият той вписан в листа като "Еврейски работник номер 173", когато възрастният мъж е убеждавал писателя да напише биографичен роман за благородния Шиндлер.

Прайк добави, че си няма и представа колко би струвал намереният списък.

Оскар Шиндлер е роден през 1908 г. в немскоговорящата част на Австро-Унгарската империя. По време на Втората световна война той, като член на нацистката партия, използва връзките си, за да поеме контрола върху фабрика в Краков скоро след като Хитлер окупира Полша.

Той използва евреи като работна ръка във фабриката, но в течение на войната става все по-отвратен от нацистите. Използвайки подкупи и благодарение на чара си, Шиндлер успява да убеди властите, че еврейските му работници са безценни за войната и не бива в никакъв случай да бъдат изпращани в лагерите на смъртта.

Богат и влиятелен бизнесмен в началото на войната, в края й той остава кръгъл бедняк, тъй като изхарчва цялото си състояние, за да спаси "Шиндлеровите евреи" от газовата камера. Стига дори дотам да живее от помощи, изплащани му от еврейски организации.

Оскар Шиндлер умира 66-годишен в бедност в германското градче Хилдесхайм на 9 октомври 1974 г. Той е погребан на хълма Цион в Ерусалим - единственият нацист в света, положен там. На надгробната му плоча пише: "Незабравимият спасител на 1200 преследвани евреи."

източник: monitor.bg