Практично християнство

Често пъти нашият егоизъм ни прави безответни на нуждата на хората около нас. Унесени от идеята за постигане на  собствените ни  цели, забравяме да спрем дори за миг и да подадем ръка в нечий момент на нужда. Може би понякога си мислим, защо точно ние да го направим, има други, по-добри от нас, по-силни, по-духовни?! Защо да помагаме в момент, когато сме "омърлушени", когато самите ние имаме нужда някой на нас да помогне?

В последно време усещам, че Бог ме среща с хора, които са претърпели много болка и са решили да сложат край на живота си, с цел да прекратят мъката. Скоро имах две такива случки.

Преди около 3 седмици, в неделя, излязох с приятели да се разходим по центъра и морската градина и решихме да се снимаме на моста. Тогава видях нещо, което ми привлече силно вниманието, докато се снимахме. Имаше една баба, която стоеше от външната част на оградата на моста. Погледнах лицето и и видях, че нещо не е наред, така че спрях да се снимам и отидох при нея с един от хората, а после и другите се присъединиха към нас.

Започнахме да си говорим общи приказки, после и казахме, че няма да бъде здравословно за нея да се пусне и да падне във водата, като разговора беше около 20 минути и беше изключително тягостна  атмосфера. Накрая стигнахме и до темата за Господ, за това че Той е жив и се интересува от нас. Още толкова време говорихме за това, като от време на време бяхме атракция за околните, но това не ни повлия. Изведнъж един от нас отиде и и каза нещо, след което тя се съгласи да влезе от вътрешната страна на оградата. Тогава ни олекна, изпратихме я до спирката да хване автобус, като един от нас я придружи.

Втората случка беше скоро след това. Отивах с приятели да намерим игрище, за да играем футбол, но бях гладен и се разделихме, като се уговорихме да се видим след десет минути на терена. Аз отидох, взех си закуска, и на път към игрището, пред мен на улицата изскочи едно момиченце на около 10 години, застана по средата на улицата и започна да вика: "Махай се, ще се самоубия!". През първите 5 секунди не можах да реагирам, но после се реших и отидох да говоря с момичето и тя ми крещеше. Почнаха да се събират коли пред нея, а тя още стоеше. Аз продължавах да и говоря положително, че нещата ще се оправят, да не стои на пътя. После разбрах какво е станало, някой я е обидил и тя силно се е огорчила. След малко момичето се поуспокои и се прибра на безопасно място. Аз и казах да си оправи взаимоотношенията и да не прави повече така, че може доста сериозна беля да стане. След това си тръгнах, но по-късно минах през същото място и видях, че момичето има проблеми в семейството, явно майка и беше разбрала, обаче не можеше да стигне до дъщеря си, постоянно се движеха на около три метра една от друга. Радвам се, че помогнах, но виждах че това семейство има нужда от Бог.

Мислех си какво ли щеше да се случи с тези 2 жени, ако ги бях подминал, както много хора обикновено правят, виждайки нечия болка ?

автор: Явор Балкански