В наши дни в света съществуват стотици религиозни общности. Трудно е да се определи точният им брой поради изключително голямото разнообразие и постоянната поява на нови. Тяхната класификация също е затруднена. Въпреки това се приема, че три от тях представляват световни религии. Най-старата такава религия е будизма – възникнал 500 г. пр. н.е., разпространен в момента основно в няколко азиатски държави. Последователите му наброяват от 290 до 340 млн. души.

Втората световна религия е християнската, възникнала преди около 2008 г. в Палестина, по време на Римската империя. Днес тази религия е разпространена в цял свят, в три основни направления – католицизъм, православие и протестантство. Християните в света са около 2 млрд. души, от които над 800 млн. са католиците, около 350 млн. - протестантите и над 150 млн. – православните. Третата и най-млада световна религия е ислямът, възникнал към 632 г. Днес мюсюлманите наброяват около 1 млрд. души основно населяващи Азия и Африка. Освен трите световни религии в света са разпространени и стотици местни религиозни общности. От тях най-големите са тези на индуизма, на китайската народна религия, на шинтоизма, на юдаизма, на конфуцианството, на ламаизма и много други.

 

Религиите винаги са съпътствани от така наречените секти и ереси – отклонения от тях, които тълкуват по нов начин ученията им и, обикновено, се отделят организационно от официалната църква. Разнообразието на сектите и ересите е изключително голямо, поради факта, че ереси и секти имат както трите световни религии, така и големите местни религии. Сектите често включват в себе си идеи и практики на християнството премесени с такива на източните религии, но съществуват и секти изградени върху окултни практики.

 

В България исторически се е наложила християнската религия, като в страната традиционно се изповядва православното християнство. Около 86 % от българските граждани принадлежат към християнството. От тях над 100 хил. са протестанти, около 80 хил. са католици, а останалите са православни. В страната има и около 200 хил. арменци, които принадлежат към Арменската апостолическа църква. Освен това, 13 % от българското население изповядва исляма, като тук се включват турци, българи – мохамедани, цигани, татари и черкези. В България има и около 4500 евреи, принадлежащи към юдейската религиозна общност. Както се вижда религиозното разнообразие в страната е достатъчно пъстро. Исторически това е спомогнало българинът да постигне едно по-скоро толерантна отношение към различният по вероизповедание.

Под въздействието на Българската Православна Църква (БПЦ), която има основна роля в духовния живот в страната, в България в края на 19ти и началото на 20ти век., под секта започва да се разбира християнска група, която не е свързана с традиционната за държавата религия, не е призната от нея официално и поради това не се ползва и с правата на признатите религиозни общности. За възникването на секта е необходимо да има чуждо влияние върху дадена религиозна общност и това чуждо влияние е на практика вдъхновителя и източника на сектата. Още през 19ти век в страната започват да нахлуват проповедници на различни протестантски църкви, които проповядвайки на български привличат все по-големи части от православните християни. БПЦ определя тези протестантски течения като секти, отпаднали от църквата. Подобно е отношението и към появилите се по-късно петдесятници и адвентисти. Определението секти получават и всички появили се през ХХ век в страната движения определени от БПЦ като противохрстиянски. Така в съзнанието на българина като секти остават да се определят всички протестантски течения, както и всички останали движения на основата на християнството, някоя от другите световни религии или окултните практики. (Освен основно християнските секти, в страната има и друг вид секти – мюсюлманските, които обаче остават някак в страни от грижите на БПЦ и средностатистическите граждани, т.к. някои от тях присъстват отдавна на българска територия и имат незначителен брой последователи. Такава секта са алианите, наричани още казалбаши, които не надхвърлят 100 000 души.)

 

В периода до 40те на ХХ век държавата изцяло застава зад БПЦ в борбата и с навлизащите протестантски проповедници. Измежду протестантските религиозни общности, проповядващи в България през XIХ-ХХ век могат да се споменат методисти, конгрегационалисти и баптисти идващи главно от Америка. Мнението на клира, на народа и на българската интелигенция по онова време е противоречиво. Въпреки това, не може да се отрече факта, че тези протестантски общности допринасят много за просветната и социална дейност в България. Именно през този период не се говори вече за ерес, а горепосочените протестантски общности са класирани неправилно като секти.

 

Наред със засилената протестантска пропаганда през XIХ-ХХ век в България започва да проповядва и Петър Дънов (1864-1944), основателят на Бялото Братство. Религиозно движение с ясно изразен окултно-езотеричен характер, което е силно повлияно от розенкройцерите и теософите. Днес последователите на Бялото Братство са около 1000 души. (В същото време съществува и движение, повлияна от Бялото Братство на Дънов. Такова е учението проповядвано от Ваклуш Толев, представляващо синтез от православно християнство, източни религии, окултизъм, езотеризъм и дори прабългарска символика. Макар на много места Толев да критикува Дънов, всъщност прави впечатление, че той е повлиян от неговите идеи. Толев изнася множество лекции в различни университети в страната. Освен към дъновизма Толев показва също така жив интерес към орфизма, питагорейството, херметизма, кришнаизма, антропософията, теософията, окултизма, розенкройцерството, Кабалата, Агни йога, неоплатонизма, астрологията и зодиакланите знаци и пише статии и книги  за всички от тях.  Толев изнася множество лекции в различни университети в страната и е основател на движение Път на мъдростта). Наред с Дънов, още в началото на XIX век към българското духовно пространство апетит проявява религиозното движение на Лев Н. Толстой (1828-1910), идващо от Русия и наречено толстоизъм. През есента на 1906 г. в село Ясна поляна, близо до Бургас, се създава първата българска толстоистка община. През 1923 г. се поставят основите на втора такава близо до с. Индже войвода, пак на 30-35 км. от Бургас. След Първата Световна война (1914-1918), България е благоприятна почва за мисионерите на Петдесятната и Адвентистката църкви. По същото време (1922) се създава и Обществото Добрия Самарянин, българско религиозно движение от хилиастично-теократичен характер основано на местни пророчества. По свидетелства, в началото на 1926 г., в България пристигат и първите бахаи, като последователите на бахаизма днес са около 850 души.

В годините на социализма ролята на църквата е сведена изцяло до ритуална дейност и противопоставянето на протестантската експанзия е минимално, главно в печатните издания и електронните медии, но въпреки това в съзнанието на българина протестантските течения запазват характера си на секти. На 24 февруари 1949 г. е гласуван Религиозния закон, чрез който се осигурява пълния контрол на Комунистическата партия върху БПЦ. Църквата губи постепенно властта и авторитета си сред народа, и дейността й е сведена до минимум. Останалите традиционни религиозни общности съществуват и проповядват почти нелегално. Що се отнася до други нетрадиционни религиозни общности, може да се спомене, че тяхната дейност в България е също така нелегална и подлежи на контрол от Държавна сигурност. Нелегална религиозна пропаганда през 70-те години развиват Славянска религиозна мисия със седалище в Швеция, Християнска мисия за евангелизация на комунистическите държави със седалище в САЩ, Операция-мобилизация създадена в Испания, Международна религиозна мисия – Германия и австрийския Институт за религиозно образование. Освен тези организации, в България проповядват също така нелегално и неорганизирано назареите, Свидетелите на Йехова (1969 г.), Трансцедентална медитация (1979) и Международно общество за Кришна съзнание (70-80-те години), правят се успешни или неуспешни опити за внасяне на религиозна литература в страната. Може да се каже, че от 1944 г. до 1989 г. действащите религиозни организации и общности са по-скоро прекалено оптимистично настроени, защото въпреки твърдата съпротива, която им оказва Държавна сигурност, те не спират със своите опити да завоюват позиции в българското духовно пространство.

 

Като цяло България, по времето на социализма остава чужда на влиянието на нетрадиционните секти, но след 1989 г. започва нахлуване на нетрадиционни религиозни движения. В този период българите приемат много радушно всичко което идва от Запада. Държавата е разклатена и нестабилна, а БПЦ още не се е съвзела от ударите нанесени и по времето на социализма и има свои вътрешноорганизационни проблеми. Цялата ситуация е изключително благодатна за нахлуване на нетрадиционни религиозни течения. В период 1990 – 1992 г. в страната нахлуват десетки „проповедници” и „пастори”. Възстановени са и са легализирани подтисканите от старата власт протестантски църкви и общности. Появяват се и представители на някои от сектите и движенията имащи най-лоша слава по цял свят – „Свидетелите на Йехова”, „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” (Мормоните), „Обединителната църква на Муун”, „Сциентологията”, „Международно общество за Кришна съзнание” и много други. Общият брой на сектантите в България (мормони, йеховисти, муунисти, кришнаити, сциентолози, сатанисти и други), стига до над 5000. Мисионерите на тези групи проповядват свободно в България. Много от тях се регистрират по Закона за вероизповеданията и едновременно създават и регистрират сдружения по Закона за лицата и семейството, привличат членове от различни социални и работни класи, с различно семейно положение и на различна възраст.

 

Една от най-известните и най-агресивни секти, която неизменно прави опити да утвърди своите позиции в духовния живот в страната е Свидетелите на Йехова. Историята на “Свидетелите на Йехова” в България не е продължителна. Дори ако вземем техните сведения за дейността им в наша страна, ще видим, че историята им е около стогодишна. Йеховистите твърдят, че са имали свои последователи у нас още в края на 19 в., а “през 1926 година те са били 326 души” . Обаче авторът на книгата “Религиите и сектите в България” не приема тази цифра за реална. Той счита това за преувеличено.Както Бончо Асенов, така и Николай Ангелов, приемат, че първото сдружение на “Свидетелите на Йехова” в България е регистрирано през 1938 година. Най-вероятно центърът на българските йеховисти е бил Пловдив, тъй като там те имали своя печатница, където отпечатвали религиозната си литература. Благоприятното време за “проповедническата" им дейност продължава до 1944 година След 1944 година сектата е жестоко преследвана като фанатична религиозна организация, служеща на западните имперски интереси. И едва след демократическите промени в Република България “Свидетелите на Йехова” могат свободно да “проповядват” учението си. За още по-безпрепятствена дейност те се регистрират у нас на 17 юли 1991 година. Като “сдружение по Закона за лицата и семействата” . Тази регистрация им позволява юридически да узаконят дейността си да вербуват нови членове в своето лоно. Най-много йеховисти има в Димитровград, Асеновград и София. Ръководител на българските йеховисти е Любомир Кючюков. Упоритата им “проповедническа" дейност дава своите плодове: “През 1994 година около 300 българи участват в международен йеховистки конгрес край Солун, Гърция” . В същата година поради нарушение от “Свидетелите на Йехова” на 52-ри член от Конституцията на България, което се изразява в забраната на своите последователи за извършат кръвопреливане. Другата причина, поради която държавата е принудена да отмени регистрацията им от 17 юли 1991 година е, че те отказват да служат в българската армия. Но въпреки, че “Свидетелите на Йехова” нямат регистрация в страната, те продължават да развиват религиозната си дейност. Така например, “през м. август 1994 година 400 души провеждат в Синдикалния дом на Хасково III-ти национален конгрес на йеховистите” . На следващата година “те обжалват в Европейския съд по правата на човека в Страсбург отказа на държавата да даде правен статут на юридическа личност” и делото е водено в съда. Така няколко години йеховистите проповядват нелегално в България, прикривайки се под името на различни фирми. Могат да бъдат назовани няколко такива фирми, като например фирмата “Пролетна природа”, която се занимава основно с продажба на картини. Другата фирма, зад която се крият “Свидетелите на Йехова”, е “Еврал” ООД от пловдивското село Войводиново. За вербуване на нови членове на сектата в тази фирма участват не само български граждани, но и граждани от Австрия и Белгия. Най-изтъкнат активист по разпространението на доктрините на тази религиозна общност е Алфред Лотър. Той е австрийски гражданин, работещ във фирмата “Ретол” ЕООД . Заради нелегалната си дейност той е гонен два пъти от България, като му се забранява да посещава нашата страна. През ноември 1997 година у нас идва йеховисткият адвокат Ален Гаре от Франция, за да преговаря с Министерски съвет за разрешение за религиозна дейност и за регистриране в нашата страна на Общността “Свидетелите на Йехова”. Накрая се стига до съгласие на българската страна да ги регистрира, а на свой ред йеховистите оттеглят жалбата от Страсбург и заявяват, че при медицинска необходимост те няма да отказват кръвопреливане, както на себе си, така и на близките си. Преди известно време тази общност да бъде регистрирана Любомир Кючюков “обявява, че редовите членове на сектата са вече 900 души” , през 1996 година според “Свидетелите на Йехова” българските йеховисти са били 796 души . След шест години сп. “Стражева кула” от 1 януари 2004 година обяви в годишният се отчет за 2003 година последователите на Чарлз Ръсел в България вече са 1383 души.

Друга особено опасна секта, която разпространява своето влияние на българска почва е Сектата на Муун. От християнска гледна точка това е едно крайно извратено учение. Последователите на Муун твърдят, че се опират на Библията, и дори се наричат християни, но това няма нищо общо с действителността. Самият Муун открито заявява, че ползва Библията единствено за камуфлаж: “Докато не завършим мисията си в християнската църква, ние трябва да цитираме Библията и да я използваме, за да обясняваме. След като получим наследството на християните, ще бъдем свободни да поучаваме без Библията“ (“Говори Учителят“, март – април 1965 г.). Сан Мюнг Муун (род. 1920 г.), произхожда от презвитерианско семейство. Още от съвсем ранна възраст той показва дълбок интерес към свръхестественото. Казва, че на шестнайсет години е преживял първата си свръхестествена опитност: докато се молел на Великден 1936 г., видял Исус Христос, който му бил открил, че “е определен за едно велико служение, в което Исус Христос щял да работи заедно с него“. В края на Втората световна война Муун се присъединява към едно крайно петдесятно движение в Пйонг Янг, което особено силно насърчава личните мистични откровения, а така също проповядва и близкото появяване на нов месия, който щял да бъде кореец. През 1945 г. Муун има ново спиритистко преживяване, описано в книгата му “Божественият принцип“. Там той твърди, че “се е борил сам с хиляди сатанински сили както в духовния, така и във физическия свят и накрая е победил всички“. От този момент нататък, според неговите собствени думи той е станал “абсолютният победител на небето и земята... Господарят на творението... на когото се е поклонил целият духовен свят“. През 1954 г. Муун основава своя църква в Сеул, която нарича Асоциация на Светия Дух за обединение на световното християнство. Въпреки явната абсурдност на учението на Муун неговите последователи се увеличават ежегодно.

 

Най-силната секта в  съвременния западен свят, що се отнася до членска маса и организация, също намира последователи в България.  Това е “Църквата на светиите на Исус Христос от последните дни“, или по-известна като Мормоните. В България е официално регистрирана като вероизповедание. Те са изключително мисионерски ориентирани и не пестят усилия и разходи за набиране на нови членове – хиляди мисионери работят по целия свят, като голяма част от тях са млади момчета и момичета, които биват изпращани за двугодишно мисионерско служение на собствени разноски или пък биват поддържани от семействата си. Твърди се, че само от работата на тези мисионери се печелят около 180 000 нови членове всяка година. В момента членската маса на движението се преценява на повече от 4 милиона по целия свят.

В последните години в България се забелязва засилване на позициите на Ню Ейдж движенията, особено на тези с езически характер. Наблюдава се жив интерес към културата и религията на прабългарите и славяните, в Русия към религиозно-културното наследство на ведрусите, а в много от страните в Западна Европа към шаманизма. С този феномен се обяснява явно и живия интерес в България към две руски или по-точно сибирски Ню Ейдж движения от новоезически тип - Църква на Последния Завет/Виссарион и Анастасия. И двете наблягат върху екологията и реализацията на зелени проекти на територията на България. Екологично сдружение Стоте дъба (регистрирано на 26 август 2004 г. в София) купува земи в Странджа и Сакар за осъщестяване на религиозно-екологичните проекти и на двете движения – Български Град на Слънцето за висарионовци и анастасийски родови имения и села. В Странджа и в Сакар се намират едни от най-важните тракийски долмени на територията на България, а анастасийци имат силно развит култ към долмените. Очевидно тези покупки не са случайни и не са само с цел да се населят обезлюдените странджански села и да се обработват ерозиралите земи. С цел да привлече членове сред българите основателят на Църква на Последния Завет Виссарион посещава страната четири пъти. За първи път пристига през септември 1995 г. за участие в Международния симпозиум по парапсихология в Банкя. През 1996 г., 1998 г. и 2004 г. Виссарион посещава България още три пъти. При всяка една от визитите той следва един и същ план на действие – конференции из страната и интервюта за българските медии. По време на четвъртото си посещение в България Виссарион участва в телевизионен диспут, в рамките на предаването Сеизмограф, с професора от Софийския Богословски факултет -Димитър Киров. Среща се също така и с главния мюфтия на Република България. Освен Виссарион, България посещава и неговата дясна ръка, писателят на Последния Завет - Вадим Редкин. На 10 септември 2004 г. дава пресконференция в Бургас. По неофициални статистики към 2003 г. българските последователи на Виссарион в Сибир наброяват 20 души. Що се отнася до тези в България, те се събират в мансардна стаичка в центъра на София, която играе ролята на храм и е накичена със снимки на Виссарион. Обединени са в Екосдружение На Зазоряване, чийто информационен център се намира в София. Освен това екосдружение в полза на лъжеучението на Виссарион и за реализацията на утопичните му религиозно-социални проекти в България работи и екологичното сдружение Стоте дъба. Последователите на Църква на Последния Завет в България поддържат също така и своя Интернет страница на български език – http://vissarion-bg.org/ с хипервръзки към документи от тази на руски език – http://vissarion.ru/ и други езици. Относно творчеството на Виссарион може да се спомене, че голяма част от Последния Завет (вкл. Време на поврат и Последна надежда) е преведена на български както и Разговори с Виссарион. Разпространяват се на хартия и по електронен път чрез горепоменатата Интернет страница.

Второто сибирско религиозно движение, проповядващо в България е това на Анастасия. Неговият основател, Владимир Пузаков познат като Владимир Мегре, все още не е посещавал България. Беше обявено, но не и реализирано участието му в организираната в София, на 1 и 2 октовмри 2005, международна анастасийска конференция Планетарното значение на родовите имения. Въпреки това, движението Анастасия работи усърдно за реализацията на идеите изразени в осемте книги на Мегре, всичките вече преведени на български. Няколко са организациите в България, подкрепящи утопичните религиозно-социални проекти на Мегре-Анастасия. На първо място може да се спомене Сдружение Родово имение. Членовете му се срещат веднъж седмично в София и се придържат към проекта за създаване на родови имения на територията на България. Сдружението издава едноименен вестник за човека и природата. Втората организация е Български Център Звънящите кедри на Русия (заглавие на една от книгите на Мегре). Той се занимава главно с продажбата на кедрови продукти и издава едноименен Алманах. Трета организация работеща в България е Общество Жив дом. Неговата цел е изучаване, развитие и реализация на екологичния начин на живот, в хармония с природата в Родови имения и села. Не на последно място би трябвало да се спомене отново и Екологично сдружение Стоте дъба.

Но от къде всъщност идват в България тези нетрадиционни религиозни течения определени като секти? Макар в последно време да се забелязват влияния от Русия, безспорно родината на повечето от тях е САЩ, а други се пренасят и намират почва за развитие именно там, от където след това разпространяват своето влияние по цял свят. Каква е причината тъкмо от САЩ да започва това разпространение? САЩ като страна имат определени исторически традиции. В религиозно отношение законите на страната са изключително либерални. Тя е икономически и политически гигант на световната сцена, което не само допринася за бързото финансово развитие на сектите, но улеснява и тяхното световно разпространение. Самото население на страната, в цялото си разнообразие е свикнало да е либерално към различните религиозни течение, но точно поради тази причина – поради липсата на единност и ясна традиция обвързана с дадено духовно течение, голяма част от населението е изпаднала в духовен вакуум който нетрадиционните религиозни течения с охота заемат. Такъв духовен вакуум сектите намират и в България след 1989 г., подкрепен с жажда за западна култура.

За съжаление сектите често се създават така да се каже изкуствено и с определена цел. Много държави и държавни институции, при това не само американски, използват или създават секти като инструмент на дейността си, поради външнополитически или чисто шпионски интереси. Военни и разузнавателни лаборатории използват сектите за забранени иначе експерименти за контрол на поведението и промиване на мозъци. Също така и авантюристи и мошеници, а и откровени криминални престъпници или хора с психични проблеми създават свои секти било за да печелят пари, било за да задоволяват маниакалните си амбиции или просто за да транспортират оръжие и наркотици. Подобна е всеизвестната секта на Сциентолозите, която представлява огромна машина за пари. Нейният създател Лафайет Роналд Хъбард, известен писател фантаст, поне е бил искрен заявявайки “Да пишеш за едно пени на дума е смешно. Ако човек наистина иска да натрупа милиони, най-добрият начин е да основе своя собствена религия”. В момента създадената от него религия има около 6 мил. последователи включително и множество холивудски актьори и известни музикални изпълнители. На два пъти е правен опит Сциентоложката църква да бъде регистрирана официално в България, но до момента няма получено разрешение.

 

Какво обаче, все пак, представляват сектите, известни още и с църковното наименование ереси, какво точно ги отличава от християнството или друга религия от която произлизат? В основата си това са религиозни групи, които са се отклонили толкова съществено от религиозните възгледи и норми от които произлизат, че са се превърнали в нови движения. Нетрадиционните религиозни течения, така наречените секти на ХХ век. се самоопределят като единствените вероизповедания на които принадлежи бъдещето, като единствените, които разбират света на отвъдното и знаят за него повече от традиционните религии. Традиционните вероизповедания от своя страна считат сектите за отстъпници от каноните на вярата. За обикновените хора, сектантите са заблудени наивници, хора с психически проблеми или пък ловки мошеници. Като цяло дефинирането на понятието секта е много трудно, още повече когато то е обвързано и с различните протестантски църкви, каквато е ситуацията в България.

Въпреки различията помежду си сектите имат някои основни, така де каже теологични, общи черти:

- Отричане на централни християнски доктрини

- Промяна и фалшификация на Библията

-  Ползване на извънбиблейски откровения и писания

- Твърдения, че християнските църкви грешат (изопачават, фалшифицират) Христовото учение

-        Изолирано авторитарно водачество на сектата

 

Разбира се не всички ереси могат да имат и петте горепосочени черти, но обезателно имат поне една от тях, което е достатъчно за да открием антихристиянската им същност. Друг е въпросът, че източните култове на основата на будизма, индуизма и др., не използват авторитета на Библията, а се основават на други религиозни системи. Има и опити за синтез на западни и източни религии и изобщо всякакви комбинации. Във всеки случай всички секти отричат централни християнски доктрини. Във същото време всички секти имат някои основни характеристики, които отчетливо показва защо сектите са негативно явление, макар отново не всяка от тези характеристика да е задължителна:

1.            Затвореност . Това са тайни общества, в които се влиза трудно и от които още по-трудно се излиза. Имат тайни явки или се събират в недостъпни частни домове. Външните се допускат до определено ниво, а по-доверените имат по-голям достъп. Привидно откритите им сборища, ако действат легално в обществени зали си имат охрана, която не допуска журналисти, външни лица или отстранява онези които проявяват “непочтителност”. Имат си свои ритуали, свой език и цяла система от кодове, които поддържат вътрешната спойка на групата и я изолират от външния свят.

2.            Агресивност. Това е същностна черта на сектите. Те проявяват открита агресия към хората, институциите и традиционните вероизповедания. Настъпателно вербуват последователи, атакуват държавните и обществени институции, които им се противопоставят, агресивни са към опонентите си. Но тази агресия е и вътрешна, тя е насочена към последователите. На тях се втълпява непрестанно, че са грешни и само в рамките на сектата и подчинявайки се сляпо на водача могат да получат “Спасение”. Агресивността с която членовете се обработват разрушава личността им, подчинява ги изцяло на групата и лидера и е постоянен инструмент от арсенала на “пастора”. Той не убеждава своите, той крещи, изисква, нарежда, натрапва, вмъква се в душата, разрушава психиката, съсипва свободната човешка воля дарена от Бога.

3.            Демагогия. Тази същностна черта стига до шизофренни измерения. Външно сектантите са чисти и приветливи, любезни и внимателни хора. Вътрешно - което се проявява в друга ситуация са настъпателни, злонамерени, упорити и амбициозни. От една страна говорят за демокрация, равноправие и толерантност, от друга създават авторитарни, диктаторски структури, пред които и тоталитаризмът бледнее. Пред обществото се представят в една светлина, пред последователите в друга, пред опонентите в различна. В поведението им има нещо шизофренно. Нормален човек трудно може да сменя толкова успешно по четири - пет маски. От любящ хората “християнин” до жесток авторитарен тиранин.

4.            Авторитарност. Подмяната на обещанията за равноправие и толерантност с най-груб и отявлен авторитаризъм става съвсем естествено в сектите. Веднъж попаднал вътре, на човекът му се втълпява, че околния свят го мрази и преследва и той е защитен само в и чрез групата. За да бъде запазена обаче групата тя трябва да се ръководи мъдро от лидера, който естествено е непогрешим и затова изисква сляпо подчинение. “Когато нашите лидери говорят, размишлението е направено. Когато предлагат план, това е Божия план. Когато сочат пътя, няма друг сигурен. Когато дават насоки, това слага край на споровете.” (твърдение на “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” или мормоните”, цит. по “Заблудата”, Джош Макдауъл и Дон Стюарт, С. 1993г. с.62)

5.            Модерност. Те използват най-модерни методи и техники, като започнем от компютрите и мощните озвучителни уредби и стигнем до видео апаратурите. Но не става дума само за техниката, която е общо взето неутрална. Те имат супермодерни методики на вербовка, манипулация и обучение, сценично поведение, реклама и други познати от политическата действителност и пазарната икономика прийоми.

Към какви хора се насочват сектите? На пръв поглед те атакуват хора от всички възрастови, социални и национални групи, но всъщност имат определени предпочитания. Сектите се насочват преди всичко към хора ощетени от живота, социални аутсайдери – малцинствата, инвалидите, тежко болните, хората с психични проблеми, наркоманите. Тези хора стават лесна плячка само срещу малко внимание и подкрепа. Други жертви на сектите са обикновени хора изпаднали в депресия, имащи житейски проблеми, отчуждени от обществото. Тези хора са любимата цел на сектите, защото те не се нуждаят от физически доказателства от каквито се нуждаят болните – тяхното изцелява, а включването им в сектата, ставането на част от едно цяло ги кара да се чувстват значими и им помага да преодолеят депресията си. Всъщност обаче, тези две групи не са основната цел на сектите. Тяхна основна цел са обществено значимите личности и интелектуалците – лекари, учени, музиканти, актьори, които по-късно привличат нови и нови членове чрез своята позиция в обществото и засилват влиянието на сектата. Привличането на такива членове става по съвсем различен начин – главно чрез стимулиране на тяхното чувство за обществена отговорност. Последната група към която сектите имат особено силен стремеж са децата. Те попадат в среда в която учени, музиканти, актьори и лекари им въздействат по някакъв начин, възпитават ги в определени модели на поведение заложени от дадена секта. Цел на сектите са не случайно децата. Когато пораснат, те ще станат част от обществото, ще играят своята роля в него. Някои дори ще държат в ръцете си определени лостове за неговото управление и независимо на каква позиция са в обществото – мин. председател или обикновен работник в ТЕЦ, те ще са подвластни на религиозният водачи и ще изпълняват неговите нареждания. Постигането на тази власт е основаната цел на сектите, с малки изключения.

 

Методите на сектите за привличане на нови членове и постигане на целите са разнообразни. Някои от тях са хилядолетни, но се използват и съвременни. Психологическите методи на въздействие са основните методи на работа на сектите. Използват целия арсенал разработван от военните и шпионски лаборатории за психологическа война. Като се започне от Фройдистките методи за психоанализа от по безобидно естество като разговор и беседи и се свърши с масовата хипноза, въздействието със звук, с вибрации, с мултимедия. Използват се и по-съвременни методи за контрол на поведението разработвани в тайни лаборатории, различни видове наркотици и упойващи вещества, радиочестотни сигнали и др. Показателен е случаят с „пастора” Джим Джоунс, който предизвика масово самоубийство на последователите си в джунглата на Гвиана. По-късно става ясно, че „пасторът” всъщност е бил обект на секретен опит на американска военна лаборатория разработваща психични оръжия. Самоубийството е било изпитание на ново оръжие за контрол на поведението, като причиняването на собствената смърт е крайният тест за контрол над волята. Експериментът приключва успешно – загиват всички 900 последователи на Джоунс. За съжаление при голяма част от сектите спонсорирани от някое правителство именно това е крайният резултат. Колкото до тези създадени за придобиване на власт и финансови облаги, най-честите посегателства върху личността са преди всичко върху доходите, върху емоционалното здраве и в най-крайните случаи върху живота.

Става ясно, че всъщност сектите имат една основна черта, а тя е добиването на някакъв вид власт в обществото, вплитайки се в неговите структури. Лостовете на тази власт държат именно най-висшите водачи на сектата. В развитите западни страни е установено, че сектите постигат своите цели поради интелектуални причини (предлагат изчерпателни, модерни и логични обяснения за света и живота на хората, които те не намират в традиционните религии, които им си струват остарели), емоционални причини (хората имат нужда от любов и внимание, за да се считат нужни и пълноценни, сектите им дават точно това, макар и измамно усещане), социални причини (хора с разстроен групов живот - семеен, църковен, професионален, политически търсят нова група за самоидентификация) и духовни причини (слабата работа на църквата, водеща до духовна бедност и незадоволеност на човек като духовно същество го тласкат в погрешна посока, той търси духовното в сектите). Какво остава тогава за страна като България където църквата до скоро беше разединена и се занимаваше единствено със своите вътрешни проблеми, обществото е в разпад и се наблюдава отчуждение между хората, а държавата все още не може да се справи с фактори като безработицата, цените на основните продукти и ниските заплати. Очевидно е, че България се оказва повече от благодатна почва за реализиране целите на което и да е от новите религиозни движения, секти, култове и каквито и да е организации от подобен тип. Официално, в България, са регистрирани 30 религиозни общности като вероизповедания. Освен това, са регистрирани около 50 сдружения и фондации, които се занимават с религиозна и с религиозно просветна дейност. А съществуват и отделни групи, които провеждат религиозна дейност, без да са регистрирани официално.

 

Очевидно е, че държавата до голяма степен не може да се справи с проблема, макар да полага значителни усилия. Българската православна църква, както и религиозните водачи на останалите основни и официално признати религии в страната също не могат да се преборят ефективно със сектите. Не може да се очаква, че БПЦ или държавата ще спаси по отделно всеки един гражданин. Държавата в частност няма никакво право да се меси в религиозните убеждения на отделния гражданин, но има правото да забранява официалната регистрация на отделни движения и да забранява тяхната дейност на своя територия, когато те представляват заплаха за здравето и живота на нейните граждани. Въпреки това много от тези религиозни организации преминават в нелегалност и продължават скрито своята дейност целейки се в отделни индивиди. Отново поради свободата на вероизповеданията БПЦ не може да налага своята роля деспотично и да провежда експанзивна духовна политика спрямо българските граждани. Естествено новите религиозни движения и секти не изпитват подобни задръжки. Става ясно, че борбата за духовността на българският народ се води преди всичко на лично ниво – в душата на човек, в приятелски и семеен кръг. Човек сам предпазва себе си и близките си от попадането в дадена секта, като се старае да е информиран достатъчно за проблема и се стреми да осигури условия на своите близки и семейство, които да не благоприятстват проникването на сектантски въздействия на лично ниво.

 

 

 

Използвана литература:

1.    Александър Долев – Срещу сектите

2.    Б. Асенов – Религия и сектите в България, С. 2002 г.

3.    Информационен портал – Двери на православието

 

Приложение:

 

Регистрирани секти в България

 

Християнски секти:

1. Църква на Иисус Христос и на светиите от последните дни. (или Църква на мормоните).

По – малко от 2500 д. Това е силно преувеличена цифра.

2. Свидетели на Йехова. (Това е най – агресивнатя секта в България. Нейните представители извършват най – активния прозелитизъм, т. е. - привличане на нови членове. Техни списания са “Пробудете се!” и “Стражева кула”.)

~ 500 – 1000 д.

3. Обединителна църква. (или Църква на Муун).

4. Семейството. (или Децата на Бога).

5. Църква на Мария от с. Каравелово.

6. Световна божия църква

7. Сатанизъм. (Църква на Сатаната?). Сатанински групи има в градовете Пловдив, Враца и Кюстендил.

- Деца на Сатаната.

- Приятели на дявола.

- Черно Слънце.

 

Индуистки секти:

9. Международно общество за Кришна съзнание.

10. Трансцедентална медитация.

11. Сахаджа йога.

12. Мисия на божествената светлина.

 

Индуистко – християнски секти, общества и движения:

13. Общество за себереализация.

14. Сциентология. (Наукология – църква на Л. Рон Хабърд.)

15. Окултно (или окултистко) движение. (окултен – скрит, таен). В окултизма се практикуват следните дейности: гадателство, предсказания, спиритизъм и магия.

16. Движение “Неы Аге”. (Ню Ейдж – Нова Епоха.)

17. Общество “Бяло Братство” – на Петър Дънов.

~ 1000 д.

18. Общество “Път на мъдростта” – на Ваклуш Толев. Последните две се ползват с по – особен статут.

Ислямски шиитски секти:

19. Алиани (или Казълбаши). Делят се на Бекташи и Бабаи.

~ 80 000 – 100 000 д.

20. Бахаизъм. Учение на Баха Улла.

~ *50 д. (?)

автор: Петър Тонков

източник: politolozi.com