Разминаването между реалност и възприятия е спирачка пред по-ускореното развитие на страната

Щампата за малката и бедна България, оставена сама на себе си да се оправя в този вълчи свят, е добре позната на всеки българин - на някои до упоение, на други до втръсване. Този образ изглежда дълбоко вкоренен в психиката както на отделните българи, така и на обществото като цяло. И което е особено сериозно, той, изглежда, задава основополагащата рамка на поведението на българите и на българската държава.

В мисловната рамка на българите, на малките и бедни хора са морално разрешени неща, които на другите не са - например малко да послъжат, да позаобиколят иначе важащите за всички правила, да получават даром неща, които другите трябва да заработват. По същия начин се държат като правило и българските държавници, за които опитите за "минаване метър" с моралното оправдание, че сме малки и бедни, са доминираща стратегия.

Тази мисловна рамка се превръща в пречка за дългосрочните перспективи пред развитието на България. Поведение тип Андрешко е по принцип несъвместимо със съвременното развито пазарно стопанство, което изисква взаимно доверие, изпълнение на задълженията и спазване на правилата дори когато това е за сметка на краткосрочния келепир.

Измъкването от капана на убеждението, че България е малка и бедна, вероятно ще е трудно и дълго, ако изобщо може да се случи. Но то задължително преминава през ясното осъзнаване, че става въпрос за мит, който няма нищо общо с действителността. В глобален контекст България никак не е малка. А твърдението, че е бедна, дотолкова ярко противоречи на всякакви разумни мерки за бедност, че граничи с нахалството. И това може лесно и ясно да бъде показано.

Малка

Малка България не е малка. Като поземлена територия тя е в горната половина на държавите в света - от 207 държави в базата данни на МВФ само 100 са по-големи по територия. Може би идеята, че като територия България е малка, има някаква основа в миналото, когато преди разпадането на СССР, Чехословакия и Югославия тя беше, макар и с малко, в долната половина на подреждането. Но в момента, дори да разделим държавите на големи, средни и малки, България е от по-едрите средни. Като население България също е в средата на подреждането. Всъщност сред 180-те страни с налични данни е точно по средата, но ако се вземе предвид, че повечето от страните без данни са сравнително по-малки, все още и по този показател България е в горната половина.

При днешната отрицателна демографска динамика може да се каже, че до неотдавна страната е била доста по-голяма в сравнение с останалия свят.

Особено твърдо изглежда убеждението, че България е малък пазар. То още по-ярко се разминава с действителността, според която при елиминиране на разликите в ценовите равнища след всички турбуленции на прехода България е в горната трета в подреждането на страните по размер на общия национален доход. Изразен в долари по покупателна сила, за последните десет години националният доход на България се е удвоил и вече преминава 80 млрд. долара. Не съществува критерий, по който това е малко в глобален мащаб.

И така, България не е малка нито по територия, нито по население, нито по размер на стопанството. В някои отношения разминаването между идеята, че България е малка, и действителността е значително.

Бедна

Може би неочаквано, но разминаването е още по-драстично по отношение на идеята, че България е бедна. Има много спорове за това как е най-подходящо да се мери човешкото благосъстояние, като в последните десетилетия са се наложили две основни мерки. Едната е изготвяният от ООН индекс на човешко развитие, който претендира за относителна всеобхватност и обективност, а другата е основната мярка за материален стандарт на живот - брутен продукт на човек от населението по сравними цени, данни за който могат да бъдат намерени в базата данни на МВФ.

Ако погледнем по-широкия индекс на човешко развитие, след 1997 г. България влиза в групата на страните с високо ниво на човешко развитие и към 2004 г., последната година, за която има данни, е по-богата от 70% от страните в света. Към днешна дата е почти сигурно, че България се е придвижила в топ 25% по ниво на човешко развитие.

Българите имат достъп до твърде много материални блага, твърде здрави са, твърде образовани са и живеят твърде дълго, за да бъдат считани за бедни. Наистина, някои българи са такива, но това е един доста малък процент от населението на страната.

Ако погледнем по-фокусирания върху материалното богатство Брутен вътрешен продукт на човек от населението, ще видим, че за последните десет години България се е придвижила от златната среда към горната една трета на най-богатите страни в света. С други думи, от близо 200-те страни в света почти две трети са по-бедни от България. Отново разликата между тези данни и идеята, че България е бедна, е непреодолима.

И накрая, ако изоставим, доколкото е възможно, националните граници и погледнем какъв е материалният статус на българите в сравнение с останалите близо седем милиарда човека на планетата, картината е още по-показателна. Дори през кризисната и запомнена като мизерна за българите 1997 г. две трети от хората в света са живеели с по-нисък реален доход от българите. Към тази година по-бедно живеят над 77%.

При запазване на днешната икономическа динамика в рамките на следващите две-три години българите вече ще са в топ 20% на най-богатите хора на планетата.

Вредните митове

При тези ясни и лесно проверими факти просто няма как да се твърди нито че България е бедна, нито че българите, въпреки немногобройните изключения, са бедни. И така, за всеки човек с елементарно желание да проверява фактите е съвършено ясно, че България е сред по-големите и по-богатите страни в света. Между тези факти и клишето за "малката и бедна" България има сериозен разрив. Подобен разрив има между видимата на графиките положителна динамика в показателите за благосъстоянието на българите и вече добре установената и измерена тяхна склонност да са песимисти и едни от най-нещастните хора в света. Разминаването между реалност и възприятия в България е много интересен обект на изследване, но освен това е една от спирачките пред по-ускореното развитие на страната. Хора, които се чувстват малки, бедни, нещастни и песимисти, се държат по различен начин от хора със самочувствие, увереност и оптимизъм. Става въпрос за това доколко дългосрочна е перспективата на хората, за склонността да се поемат разумни рискове, за предприемчивост и способност за доверие в другите. Тези фактори са сред определящите за стопанската среда и за потенциала на едно общество да забогатява. Колкото по-реалистично едно общество възприема себе си, толкова по-висок е този потенциал. Именно затова би било добре митът за малката и бедна България да отиде там, където му е мястото - в небитието.

автор: Георги Ганев

източник: www.bm-businessmagazine.bg