Днес в Европейския парламент в Страсбург се проведе тържествено заседание в рамките на Европейската година на междукултурния диалог с участието на сър Jonathan Sacks, главен равин на Великобритания и на Британската общност. Той държа реч пред депутатите, в която основното послание беше, че диалогът е в основата на европейската цивилизация.

В своето приветствие към сър Jonathan Sacks председателят на Европейския парламент Hans-Gert Pöttering изтъкна, че в годината на междукултурния диалог ЕП отделя специално внимание на междурелигиозните отношения. В този контекст досега в ЕП гостуваха Главният мюфтия на Сирия и Вселенският патриарх Вартоломей. Г-н Pöttering отбеляза специално, че юдеизмът, християнството и ислямът са дали своя "специален принос", заедно с хуманизма и просвещението, в оформянето на съвременното европейско общество.

 

Председателят на ЕП подчерта, че в 70-годишнината на Кристалната нощ, по повод на която Парламентът организира специално възпоминание миналата седмица, ЕС носи особена отговорност и задължение да се противопостави категорично и без всякакво изключение на всички форми на екстремизъм, расизъм, ксенофобия и антисемитизъм.

 

Сър Jonathan Sacks: Диалогът е в основата на европейската цивилизация

 

След като започна своята реч с кратка благословия и припомняйки, че "европейската цивилизация е родена преди 2000 години в диалога", когато двата свята на антична Гърция и библейския Израел са "били събрани заедно от християнството", Jonathan Sacks се спря подробно на различни "велики моменти" оттогава насам, които са били резултат на диалог между религиите.

 

Главният равин на Великобритания цитира множество пасажи от библейски текстове, за да илюстрира своите виждания относно идентичността и диалога, включително историята на Каин и Авел - когато "диалогът пропаднал" - доказателство, че "когато думите свършат, започва насилието". Подчертавайки стойността на диалога, той отбеляза, че "ако бяхме напълно различни, нямаше да има комуникация, но пък ако бяхме абсолютно еднакви, нямаше да има какво да си кажем". В заключение Jonathan Sacks се обърна към депутатите: "Бог ни е дал много езици, но само един свят, в който да живеем."

 

Сър Jonathan Sacks е главен равин на Великобритания и на Британската общност от 1991 г. Професор по философия, автор на множество научни трудове. През 2005 г. е награден с рицарско звание от кралицата заради неговите заслуги към обществото и за приноса му към развиването на междурелигиозните отношения.

Европа и Америка предлагат леко разминаващи се модели за мултикултурно и мултирелигиозно общество. Какво могат да научат те един от друг?
 
Американците винаги е трябвало да интегрират новодошлите, така че концепцията за съюз на различните групи винаги е бил част от политическата култура на Съединените щати. Но идеята идва от политическата култура на Европа след Реформацията, която от своя страна е силно повлияна от Еврейската  Библия. Аз смятам, че Европа трябва да се върне към тази концепция, която има силата да обединява групи от различни култури.
 
Тази концепция казва: "Ние, народът се обединяваме", тя е обединяваща форма на политическа идентичност. Ако искате да изграждате общество, трябва да включите всекиго. Защото ако дадете принос за нещо, вие принадлежите към него.

Така че САЩ са взели тази идея от Европа. Те я взеха и продължиха да я използват и след като Европа я забрави. Тя бе родена през  17-ти век, когато европейските народи, трябваше да намерят начин да се обединят. Романтичната реакция срещу рационализма през 19-ти век създаде нации дефинирани на базата на расата, които се базират на изключването на другите. Ние знаем, до къде доведе това : Две световни войни и Холокоста, ние  не можем да тръгнем по този път отново.
 
Вие сте се срещали с радикални ислямисти, можете ли да разговаряте с тях?
 
Условието да говориш с някого е той да признава правото ти да говориш, да бъдеш партньор в диалога. Някой, които отрича съществуването ми, или личността ми или правото ми да имам права не може да бъде партньор в диалога. Така че проблемът не е как да говорим с екстремистите, въпросът е как да говорим с умерените, така че да можем да изолираме екстремистите.
 
Европа трябва да подкрепя умерените, така че да магринализира екстремистите. Това е политическо предизвикателство, защото, за съжаление, медиите дават власт на екстремистите. Ако отвличате петролен танкер, или взривявате нещо, или убивате хора - получавате публичност. Така че самата структурата на медиите представя екстремистите в ролята на  недоволните млади хора. Те стават герои. И тогава младите хора казват: "О, аз искам да бъда такъв". И тогава, Боже мой, ако няма противодействие, тогава всеки е в беда.

Така че да не говорим за екстремистите, да правим герои от умерените.
 
С поглед към Близкия Изток ... не би ли трябвало религиите да са начин за разбирателство, а не причина за борби?
 
Религията е като времето. Понякога е слънчево и ти обичаш времето, друг път е студено и мокро и не можеш да го понасяш.  Религията съдържа положителни и отрицателни елементи.
 
Във времена на бързи промени, нестабилност и страх, хората се обръщат към тези които им обещават абсолютната истина, и това винаги са екстремистите. За тях светът е прост: ние имаме право, другите грешат. Истинските герои са тези, които се възправят срещу екстремистите е съответната религия.

 
И между израелците, и между палестинците има религиозни лидери, които подкрепят  и признават религиозността на другата страна.
 
С поглед към историята има ли надежда за мирно съществуване на различните религии?
 
Има разлика между оптимизъм и надежда. Оптимизмът е  убеждението, че нещата ще се подобрят. Надеждата е вярата, че ако работим много ще можем да подобрим нещата. Оптимизмът е пасивна черта, надеждата - активна. За оптимизмът е необходима малко наивност, за надеждата трябва смелост.

Никой евреин, запознат с историята, не може да бъде оптимист. И въпреки това никой евреин не може да изостави надеждата.

Като религиозни водачи трябва да разпространяваме надежда в свят, който е почти отчайващ. За да запазим надеждата ни трябва смелост и упоритост, но няма алтернатива. Политиката, базирана на страх и песимизъм е опасна политика.

Хуморът част ли е от надеждата?

Абсолютно. Екстремистите могат да бъдат победени със смелост и хумор. Хуморът е първи братовчед на надеждата. Дори предложих на председателя на Парламента Пьотеринг  след годината на Междукултурния диалог да обяви Европейска година на хумора.Това бе просто шега.

източник: www.europarl.europa.eu