В Библията ни е разказано за двама души, които по най-типичен начин въплъщават земната (" политическата") власт. Единият е Йосиф, другият - Ирод. Съдбата и типът на двамата са съвършено противоположни.

Йосиф, най-общо казано, е човек, чиято стихия е упражняването на властта. Йосиф може - нека се изразим така -да прави неща: да вижда и да тълкува вещи сънища, да начертава планове за спасяването на Египет от сполетелите "седем гладни години"; да строи хамбари и да раздава запасите им.

Точно обратното е с Ирод. Известно е, че Ирод прави всичко за придобиването и за запазването на властта си. Прави даже това да избие "всички младенци във Витлеем и във всичките му предели от две години и надолу" (Мат. 2:16), за да се предпази от възвестения му от мъдреците на Изтока "Цар юдейски".

Най-общо казано, ако типът на Йосиф е типът на човека, комуто властта е необходима, за да направи нещо с нея, то типът на Ирод е типът на човека, който е готов да направи всяко нещо за нея. За единия - Йосиф, властта е дар, за да се потруди в този свят; за другия - Ирод, властта е труд, за да я придобие в него.

Фигуративно казано и в духа на библейската символика, Йосиф получава своята власт "отдясно" - от Бога като дар, за да напълни с нея хамбарите на Египет, за да умножи, размножи ресурсите на страната. Ирод получава властта си "отляво" - опитвайки се да отнеме, да присвои Дарът на Бога, сиреч - Родилия се във Витлеем истински Цар, и прави това, като умалява, изтребва ресурсите на страната (нейните деца).

Йосифовата власт почива на талант: трябва просто да го имаш, за да направиш нещо с властта си. Иродовата власт почива на умение - да направиш всичко, за да се сдобиеш с властта, която нямаш.

От определена гледна точка някой би могъл да каже, че както Йосиф, така и Ирод имат талант. Защото нима не именно качествата ("талантът") на Ирод му позволява да се сдобива с властови ресурси? Би могло да се каже също, че именно защото "е" нещо, Ирод придобива и все повече "има" властта. Но, от друга страна, той е така страстно устремен да "придобива", да "натрупва", да "има"; толкова силно се нуждае от своята власт, че пред гледката на тази страст ние не без основание се усъмняваме, че той, изглежда, "не е", без да "има" тази власт; че неговото "съм" е безусловна функция от "имам"; че властта при него е същински субститут на таланта. С други думи, ако и двамата имат "талант", то Йосиф има нужда от власт, защото има талант; Ирод обаче, има талант, защото има нужда от власт. Ако има власт обаче, когато има власт, какво би осъществявал Ирод с нея? Ние не знаем нищо за това. Ние познаваме само "таланта" му да придобива и да пази властта си.

Йосифовият тип властник би могъл да бъде определен като аскетичен. Симптоматично е, че Йосиф попада като роб в Египет - в него той няма семейство, което да го поддържа, няма наследство, лишен е от "първородството" си, отнет е от дома си. Йосиф няма предварителен "ресурс", няма "статус" в Египет. Има само таланта си, т.е. - само Божия дар. Затова и получава властта си в страната на фараона като чист дар от Бога, а не "работи" за нея. Той служи в дома на Потифар и главата му бива въздигната в този дом само благодарение на това, че той може, може да го управлява и да увеличава благосъстоянието му. Но отказва връзката с жената на Потифар, която би могла да съдейства отвън за издигането му.

Дори и когато взет от преизподнята на тъмницата той се превръща от безименен затворник в онзи, който е "наместо фараона", той пак властва без статус. Защото и тогава Йосиф е роб, на когото властта е връчена като повинност. И когато е на мястото на фараона, той не е фараон, а си остава роб - роб, натоварен с фараонова власт. Би могло да се каже, че Йосиф робува на властта. Властта е робството на Йосиф.

Напротив - Иродовият тип властник е точно противоположният. Той би могъл да бъде наречен антиаскетичен. Неговият "талант" е, както се каза, да търгува и да трупа "ресурси" и "имущество" с цената на всичко. Дотам с цената на всичко, та да се реши да посегне на Божия дар, който няма - на Богомладенеца, Чиято "душа търси" (Мат. 2:20), като пределен и най-безумен начин да спаси властта си, отнемайки на страната си Спасението.

Ирод се бори за властта си - той всъщност само това и прави. Той прави всичко за властта и дори онова, което бихме решили, че прави с нея, е пак единствено за нея -за запазването й.

Има нещо дълбоко справедливо в това, че Иосифовият тип властник не е политически виртуоз. Той е ярък, но яркостта му невинаги съблазнява. Сред братята си един Йосиф често е дори ненавиждай - предизвиква опасения, а не симпатии. Когато дойдат " гладните години", той ще спаси, но в по-спокойните не желаят да се поставят в ръцете му. Йосиф следователно не е "политик" в състезателния, популистки (и опортюнистичен) смисъл на тази дума. Властта, както бе казано, му я дава Бог, тя му се връчва по същество винаги свише. Неговият същински и изначален "електор" е Богът. Не случайно в пределната си, собствено богословска дълбочина Йосиф е един от праобразите на Месията, на Помазаника Божий.

Напротив, Ирод и Иродовият тип властник често има онова, което наричат "политическа харизма". Той може да се окаже любимец на тълпата, да я подлъже с блясък. Ирод строи не хамбари, а дворци и за определени периоди може да влезе в милостта на "кесаря Августа" - "княза на тоя свят". Той е човек на политическото изкуство. Ирод е човек на спокойните години; годините, в които е възможно да работиш за себе си, да присвояваш натрупаните ресурси, да ги овладяваш. Годините, казвам, в които може да се живее за властта, защото не е ултимативно важно да се действа с власт.

Йосиф е милост Божия -тогава, когато е нужен най-способният, какъвто и да би бил той (дори роб), откъдето и да би бил (дори от "чуждата" Палестина), и не може да се разчита на избора и съзнателността на "народа".

Ирод е, напротив, илюзията на народа; онзи, който олицетворява и се храни от страстите му.

Защото накрай - да имаш власт, за да направиш нужното с нея, това предполага да знаеш точно какво трябва да направиш. Означава да се ръководиш от определеното - от ценността, от истината.

Обратно - да правиш нещата, за да имаш власт, предполага да си готов да направиш всичко: да се ръководиш от нужното за момента, да си опортюнист - да презираш ценностите и истината.

Властта на Йосиф, както бе казано, е "дясна" - тя е нужна за осъществяването на ценности. Тя е нужна, за да се обогати страната - тя е рабстване на властника, което умножава.

Властта на Ирод е "лява" -на нея са й нужни всички ценности във вид на притежание. Тя е цел, гонена с всички средства. Тя е власт, която изтерзава страната и убива децата й.

---

За автора

Проф. дфн Калин Янакиев (05.03.1956 г., София), преподавател във философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Международното общество за изследване на средновековната философия (SIEPM). Автор на книгите: "Древногръцката култура -проблеми на философията и митологията", "Религиозно-философски размишления", "философски опити върху самотата и надеждата" (второ преработено и допълнено издание 2008 г.), "Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие", "Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието", "Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението".

Откъсът е от новата му книга „Метафизика и християнство" (Издателство „Ориенталия", 2008)