Повечето суеверия имат исторически, религиозни или чисто прагматични корени, но вярата в ирационалното явно е неизкоренима дори у съвременния човек:

1. Набеденото за "сатанинско" животно.

2. Четирилистната детелина - символ на щастието.

3. И съвременните вещици не се отказват от аксесоарите си.

4. "Петък 13-и" е едно от най-разпространите суеверия.

В повечето речници ще откриете срещу думата „суеверие" определенията „погрешно, напразно, измамно, лъжливо вярване в нещо; вяра в чудото, в свръхестественото, в знаменията". Думата се образува с помощта на наречието „суе" (или „всуе") - т. е. напразно. Учените са на мнение, че суеверията са се родили от неспособността на първобитния човек да установи причинно-следствените връзки в природата. Например това, че клоните се клатят, защото вятърът духа, а не защото божеството е гневно. Затова хората правят неправилни изводи от правилни ситуации и затова суеверията съществуват. А психиатрите смятат, че суеверието отслабва напрежението и действа като лекарство.

Една огромна част от суеверията имат религиозни корени, стигащи до свещените текстове. Така например паякът като символ на надеждата тръгва от Библията. По време на бягството си от Египет Светото семейство се подслонило в една пещера, за да избяга от преследвачите. И тогава един голям паяк изплел такава плътна мрежа пред входа на пещерата, че войниците минали покрай нея, без да й обърнат внимание. Четирилистната детелина, олицетворяваща щастието и късмета, също ни връща във времето. Изгонена от рая, Ева донася на земята четирилистни детелини от Едем. Детелините служат също и като пълнеж във възглавница на Исус, когато се ражда в яслата.

Не обръщайте хляба!

Във всички митологии хлябът се възприема като божествен продукт, а в християнството -като символ на тялото Господне. В средните векове хлябът на палачите бил винаги отделен и поставен с кората надолу. Оттогава се смята, че това носи нещастие.

Не разсипвай сол!

В началото солта се използвала преди всичко като консервант на продукти и препарат с почистващо действие. В Библията Мойсей казва: „Когато принасяш жертва, не забравяй да поставиш сол, символ на единението с боговете." Солта обаче носи и нещастие. На картината на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря" е изобразен Юда, който събаря солницата. И много етимолози смятат този детайл за причина за суеверието. Но пък солта е присъствала в религиозните обреди далеч преди Юда. В някои източни страни дори са сключвали договорите със сол - вождовете посипвали сол в устата си от една и съща солница. Оттук идва поличбата, че ако разсипеш сол, това ще доведе до спорове и вражди. А на други места солта се е смятала за символ на изобилие, защото струвала колкото златото и нейното разхищение наистина вещаело бедност. И така, ако изсипете сол, не я събирайте. Метнете три щипки от нея зад гърба си, там, където дебне дяволът.

Зеленият цвят носи нещастие.

Това е причината хората да избягват тревистите нюанси, отивайки на важна среща. Да, наистина Луцифер, падналият ангел, стъпвайки на земята, носи на ръката си пръстен със зелен изумруд. Но има и по-проста причина. Някога (чак до XVI в.) зеленото багрило се извличало само от растителни пигменти. Хлорофилът, разбира се, скоро пожълтявал и дрехата заприличвала на дрипа.

Не минавай под стълба!

Отдавна се смята, че да се ходи под отворена стълба е лошо знамение. Защото стълбата позволила да изкачат тялото на Христос на кръста. Също така две стълби се използвали за бесилка. Ако все пак минете под стълба, прекръстете се, защото по този начин прекъсвате триъгълника (образуван от стълбата, стената и земята), който символизира единството на Светата Троица.  Ако се върнем още по-назад, египетският бог Озирис се качвал на небето по такава стълба. Според преданието същото правел и древният бог на персите - Митра, който впоследствие бил почитан от войниците в римската армия. Така минаването под стълба станало табу за хората, които се опасявали да не си навлекат гнева на божествата.

Черната котка!

Знаменията и тяхното тълкуване в различни страни понякога са съвсем противоположни. Например известната на всички фатална черна котка в Англия се счита за щастливо знамение (в Йоркшир отдавна съществува поверие, че ако съпруга на моряк гледа черна котка, то нищо не заплашва нейния мъж в морето), но в другите европейски страни и в САЩ - за лоша поличба. френските крале, като се започне от Луи XI до Луи XV, с удоволствие присъствали на жестоки церемонии по публично изгаряне на черни котки. Статус на наистина „сатанин-ско" животно получавала само черната котка без нито едно бяло петънце. По време на инквизицията нито един процес срещу вещици не е минавал без участието на тези животни. На много средновековни миниатюри те са изобразени като отговорни участници в нощните сборища на магьосници. А поверията не забравяли да напомнят - пепелта от изгорените животни носи щастие...

Независимо от незавидната си репутация черните котки не винаги са служили за символи на злото и са били източник на нещастия. Напротив, историята предлага удивителни факти, когато котки с такава окраска са се превръщали в истински ангели хранители за своите стопани. Английският крал Карл I имал черна котка, която според него му била талисман и му носела щастие. От страх да не изгуби любимото си животно кралят му осигурил гвардейска охрана. Независимо от всички старания обаче съдбоносният ден настъпил и котката умряла. В пълно отчаяние Карл произнесъл думите: „Вече няма живот за мен!" Скоро след смъртта й кралят бил арестуван, а няколко месеца по-късно и обезглавен. Но ако сте склонни „за всеки случай" да се предпазите, то след като черната писана ви пресече пътя, трябва или да заобиколите мястото, откъдето е минала, или да преминете през него заднишком, или да се хванете за копче, или да плюете три пъти през лявото рамо.

Да чукна на дърво!

Чукането на дърво е почти универсално суеверие. Целта му е да предотвратява евентуални неприятности и лош късмет, когато човек се похвали ненавременно или ако планира някакви действия, които ще му донесат успех. Произходът на този „ритуал" не е ясен, но има две основни теории. Според едната суеверието датира от пред-християнски времена и е свързано с обожествяването на дърветата. Келтите например вярвали, че във всяко дърво живеят духове, наречени „дриади", и почукването по него е израз на уважението към тях. Съществува ирландско поверие, че трябва да се чука на дърво като благодарност към „малкия народ" за късмета, който носи. От друга страна, звукът от почукването отпъжда злите духове, които са наблизо и могат да чуят за плановете и намеренията ни и да ги развалят.

Втората теория е с християнско звучене и според нея всяка дървена повърхност или предмет символизира кръста, на който бил разпънат Христос, и следователно е свята и ни осигурява божествена закрила. В християнството също така се смята, че чукането на дърво пречи на дявола да чуе това, което казваме.

Интересно е, че според някои изследователи трябва да се почука на дървото не три, а два пъти. Двете почуквания пречат на демоните и злите духове да саботират изказаните ни намерения, но третото почукване ще привлече вниманието им. Магически и пазителски сили са се приписвали и на желязото, затова металните предмети могат да бъдат алтернатива, когато искаме да се предпазим от злов-редни мистични влияния.

13 носи нещастие!

Може би най-разпространеното суеверие е, че ЧИСЛОТО 13 носи нещастие. Ако на трапезата са се събрали една дузина хора, тринадесетият гост е излишен, иначе някой от присъстващите ще умре през годината. В много страни по света хората избягват да слагат номер 13 на дома, етажа, стаята в хо: тела, като го заменят например с 12А. Според някои учени възможно е това суеверие да е възникнало от Тайната вечеря - последната трапеза на Исус с 12-те апостоли - от 13 човека на един му е съдено да умре. Но съществува още по-старо поверие. Става дума за пиршество, описано в скандинавската митология, на което били поканени 12 богове. Тогава без покана се появил духът на раздора Лок. Така гостите станали тринадесет, след което бил убит любимецът на боговете Балдър.

А историята за големия страх от „черния петък 13" е напълно реална. На 13 април 1307 г., петък, всички членове на най-могъщата организация в Европа - Ордена на тамплиерите, били заловени, а след това изгорени на кладата на Инквизицията. Докато пламъците го обхващали, Великият магистър Жак дьо Моле проклел краля Филип IV Хубави и папа Климент V, които съвсем скоро намерили смъртта си.

Макар че суеверието е безсмислено и това се доказва от един съвсем прост факт: китайците и японците смятат за нещастно числото четири, защото фонетично това число звучало като „смърт". А числото 9 според японците напомня думата „болка". Затова в Страната на изгряващото слънце в болниците обикновено няма четвърти и девети етаж.

Не чупи огледало!

Когато неволно счупите огледало, през следващите седем години не ви очаква нищо хубаво. Но може да избегнете нещастията, ако плюете през лявото си рамо и си кажете: „Парчетата не са за мен!". След това съберете парчетата (но не с лопатка) и ги изнесете от къщи. Предполага се, че това суеверие е възникнало от древните представи за отражението като за душата на човека. Ако отражението се разбие, душата също страда и човек или умира, или се лишава от възможността да попадне на небето след смъртта си. Други учени са на мнение, че корените на този предразсъдък се намират в Средновековието. Първите стъклени огледала започнали да се изработват във Венеция и стрували много скъпо. За да заставят прислугата да се отнася внимателно с въпросната ценна вещ, богаташите измислили тази поличба - който счупи огледалото, го очаква наказание.

Дотук добре. Парадоксът обаче идва от факта, че и съвременният човек, рожба на XXI в., не само продължава да робува на суеверия, но създава и нови. Спомнете си защо последния път препратихте онова глупаво писмо, получено по имейла, до 10 свои приятели; защо отказвате да изтриете „късмет-лийския" си тапет от монитора; защо телефонът ви звъни с „щастливата" ви мелодия; защо предпочитате да се простудите, вместо да се върнете за чадъра; и накрая - защо е тази чувствителност към номера на колата ви.