Човешкият мозък притежава много по-големи възможности да се променя, отколкото се е предполагало досега, показват най-новите изследвания в тази област. Със силата на духа може да се постигне много - факт, известен на будистките монаси открай време. В края на 90-те години на миналия век Далай Лама бил поканен да присъства на мозъчна операция в американска клиника. Часове наред тибетският ду-водач наблюдавал сложната хирургическа интервенция, при която била използвана най-модерна техника, с надеждата, че ще разбере нещо повече за човешкия дух. Но единственото, което видял върху монитора, било сивкава, подобна на желе маса. Материя, нищо повече от материя. След операцията Далай Лама провел кратък разговор с хирурзите. Мъжът от Тибет споделил с тях как невролозите му обяснили начина на функциониране на мозъка. Посочили кои зони на мозъка отговарят за възприятията, къде точно се образуват спомените и емоциите ни. В заключение му казали, че човешкото съзнание е само един продукт на определени електрохимични процеси и че след смъртта умира заедно с нас.

"Щом мозъкът е в състояние да произвежда мисли, не е ли логично да съществува и обратна връзка, т.е нашето мислене да може да променя мозъка ни?", попитал тибетският религиозен лидер. Според неврохирурзите това, естествено, било невъзможно. Те били категорични - духовната дейност не оказвала никакво влияние върху физическите процеси в нашия мозък. Разговорът приключил дотук. Твърдението на лекарите не само противоречало на хилядолетните традиции на будисткия начин на мислене, а и на някои революционни заключения в медицината, направени през последните години.

Според тях в нашия мозък постоянно се извършва преустройство и се образуват нови връзки, а при дадени обстоятелства цели области от мозъка могат да увеличат размерите си и да се обединят с други. В подобни случаи зоните, които отговарят за зрението, изведнъж започват „да чуват" или „да усещат". Излиза, че мозъкът е в състояние да възстанови увредени участъци и дори да произвежда нови нервни клетки.

Невропластичност

Това чудно свойство на мозъчните структури за промяна и адаптация се нарича невропластичност. Нашият мозък реагира на околния свят и на новите изисквания. Все повече изследователи днес са убедени, че наивният на пръв поглед въпрос на Далай Лама е бил основателен. От една страна, нашият мозък е орган на мисленето. Но от друга, се множат твърденията, че нашето мислене от своя страна променя мозъка ни, и то доста по-силно, отколкото се е смятало досега.

Това прозрение може из основи да промени начина, по който възприемаме себе си, смята невропсихиатърът Норман Дойдж, и да има сериозни последици в живота ни, в медицината и психотерапията, във възпитанието, в културата и в обществото като цяло. Откриването на феномена невропластичност противоречи на досегашните представи, залегнали в неврологията в продължение на повече от един век. В миналото учените са били убедени, че нови нервни клетки и връзки могат да се образуват само в ранното детство. Мозъкът на възрастните се е смятал вече за оформен и неподлежащ на развитие. Заздравяването на синаптичните връзки по време на учене и промените, настъпващи вследствие на тези процеси, били смятани за незначителни и ограничени по място. Като цяло мозъкът се разглеждал като трудно променящ се механизъм. През XIX век невроанатомите започват да установяват какви функции изпълняват отделните области на мозъка. В процес на систематични проучвания те „разграфяват" мозъка като един новооткрит континент. Определят центровете, отговарящи за различните видове сетивни възприятия - говор, слух и зрение, както и зоните, които управляват нашите движения. Излиза, че за всяка част от тялото има отделна командна централа - от устата до малките пръсти на краката. Но винаги е имало учени, които са се съмнявали в непоклатимостта на установената мозъчна топография.

Сред скептиците е американецът Майкъл Мерцених, смятан за един от пионерите на т. нар. невропластичност. До днес 66-годишният професор от Калифорнийския университет в Сан Франциско работи върху методи, които увеличават възможностите на човешкия мозък. Разработена от него компютърна програма помага не само на децата със затруднения при четене, но и на възрастни хора, които имат нарушения в говора. Всички негови изследвания стъпват върху идеята, че мозъкът постоянно се развива. Мерцених се прочува през 70-те години със своите оригинални, но жестоки експерименти с животни. В един от опитите той използва маймуни и с помощта на електроди установява коя област от мозъка отговаря за управлението на ръцете. След това ученият ампутира средния пръст от едната ръка на животното. Няколко месеца по-късно установява, че зоната в мозъка, която отговаря за средния пръст, е изчезнала. В същото време са се увеличили зоните, управляващи останалите пръсти.

При друг свой експеримент Мерцених зашива два пръста на маймуната един към друг, така че тя да може да ги използва само заедно. Наблюденията му показват, че след известен период от време отделните зони в мозъка, отговарящи за управлението на всеки от пръстите, се обединили в една! Подобни промени учените са наблюдавали и при хора, работещи с пръстите си -цигулари и китаристи. Очевидно често повтаряното действие и поведение води до пластични промени в мозъка. Човешкият мозък е способен да постигне много - до този извод са стигнали специалистите през последните години с помощта на модерните технологии.

Реорганизация на мозъка

Турският творец Ешреф Армаган никога не е виждал слънцето, морето и цветовете. Въпреки че е сляп по рождение, художникът рисува учудващо реалистични картини, върху които са изобразени сгради и пейзажи, които той познава само по описание. Но същинската сензация се крие в мозъка на Армаган. По време на рисуване неговият „визуален кортекс" или участъкът в мозъчната кора, отговарящ за зрението, показва същата активност, каквато се наблюдава при зрящите хора - въпреки че тази част на мозъка при него никога не е получавала визуален дразнител отвън. Очевидно неговият мозък „вижда" картините, които съществуват само в неговите мисли.

Американската изследователка на мозъка Хелън Невил е провела експеримент, по време на който слепи участници, намиращи се в звукоизолирано помещение, е трябвало да различават тонове, идващи от различни посоки. Незрящите участници се представили много по-добре от зрящите. Но смайващото било това, че при изпълнението на задачата е реагирал не само „слуховият" участък в мозъка, а и визуалният кортекс. „Очевидно визуалният кортекс изпълнява и други по-сложни функции, свързани с процесите на възприемане и мислене. Поне при хора, които са слепи по рождение", пояснява Невил.

Екип от Бостън начело с д-р Алваро Паскуап-Леоне се опитва да изясни с каква бързина мозъкът може да се препрограмира. За тази цел той организира експеримент, по време на който група зрящи хора живеят дни наред като слепи - с плътни превръзки на очите, в болница в Бостън. Докато те изпълняват различни задачи, учените сканират техния мозък и установяват, че само след няколко дни визуалният кортекс на участниците се е нагърбил с нови дейности -усещане за допир и слушане. Това означава, че за кратко време мозъкът на „ослепелите" е претърпял реорганизация. „Потенциалът на мозъка на възрастния да се препрограмира сам е много по-голям, отколкото се е предполагало досега. Освен това голяма част от мозъка е натоварена с функцията да визуализира", заявяват Паскуал-Леоне и неговите колеги.

Специалистите предполагат, че човешкият мозък притежава способността не само да се преустройва, но и да се обновява, нещо, което дълго време медицината е отричала. Смятало се е, че нервните клетки в мозъка за разлика от останалите не могат да се делят и обновяват и че разрушената мозъчна тъкан е необратимо загубена, а оттук и терапията при пациенти с увреден мозък - безперспективна. Но днес учените вече знаят, че от невронни стволови клетки могат да се образуват постоянно нови мозъчни клетки, откритие, което ще позволи прилагането на нови терапии при редица мозъчни заболявания.

За съвременния европеец е трудноразбираема идеята за невропластичност. Ричард Дейви-сън от университета в Уисконсин, САЩ, е убеден, че невропластичността „е най-важната допирна точка на западната неврология с духовните теории на Далечния изток." Според будистите Азът не е стабилно състояние, а постоянно се намира в процес на движение. Ние сме това, което правим, и всичко е променливо. Откриването на невропластичност-та потвърждава тази гледна точка. В този аспект, макар и да изповядваме различни религии дълбоко в съзнанието си, изглежда, всички сме будисти. Това твърдение ни връща отново към въпроса, който Далай Лама е задал на мозъчния хирург: дали чисто духовните дейности могат да променят мозъка ни?

Френският философ Рене Декарт е смятал, че духът и материята са два успоредни, но строго разграничени свята. Според него нито материята е в състояние да повлияе върху духа, нито духът върху материята. Но съвременната наука разтърси из основи подобни дуалистични представи. Днес учените изхождат от това, че всички духовни феномени в крайна сметка са продукти на невробиологични процеси, от което следва, че мозъкът и духът представляват едно цяло.

Но медицината не може да обясни до днес как електрохимичните процеси в нашия мозък произвеждат духовни дейности. Още преди десетилетия психобиологът Роджър Спери от Калифорнийския технологичен институт застъпва тезата, че мисловните процеси представляват феномен, зависещ от много фактори, и че те могат да въздействат върху онези мозъчни системи, от които са произлезли.

Паскуал-Леоне си поставя за цел да проучи този аспект по експериментален път. В лабораторията си в Харвардското медицинско училище той помолил доброволци да изсвирят върху пиано лесна песен. След това изследвал регионите, отговарящи за моторните дейности в мозъка на участниците. Промените били потресаващи - участъкът, който управлява движението на пръстите, се увеличил и „погълнал" съседни участъци. След това Паскуал-Леоне разширил експеримента. Друга група, получила задачата само да си представи упражненията по пиано, без да движи пръстите си. Резултатът бил също така учудващ: и при тази група били наблюдавани промени в моторния кортекс. На практика чисто мисловните тренировки са активирали същите механизми като при реалните. И в двата случая били налице едни и същи резултати - увеличаване на отговорния за тази дейност участък!

Медитацията

„Дори само духовният тренинг е достатъчен, за да се стигне до пластична промяна на невронните механизми", смята Паскуал-Леоне. Как точно става това, учените не могат да обяснят до днес, но са убедени, че ключова роля при образуването на нови нервни връзки играе вниманието. Затова през последните години те се интересуват от медитационните практики на будистките монаси, насочени към избистряне на съзнанието. Известно е, че хора с опит в медитацията могат часове наред да се концентрират върху едно определено чувство или обект.

Когато първите специалисти пристигат със своите скенери в Тибет, монасите ги посрещат доста резервирано. Те посрещат с недоверие модерната техника и смятат, че няма смисъл от подобни изследвания. Със съдействието на Далай Лама учените успяват да убедят няколко монаси да участват в експериментите. Един от тях е френският изследовател по молекулярна биология Матийо Рикар, отказал се от научна кариера и станал монах в Хималаите.

Ричард Дейвидсън изследвал мозъчната дейност на Рикар, докато той медитирал. След кратко време електроенцефалограмата показала изключително висока активност при т. нар. гама-вълни. Тези високочестотни вълни се образуват обикновено тогава, когато мозъкът трябва да обработи едновременно няколко различни вида сетивна информация - когато например разпознаваме свой познат в тълпата. Учудващото в случая е, че гама-сигналите при Рикар били изключително силни и не изчезвали дори в паузите между различните медитационни

упражнения. Редица изследвания днес сочат, че медитацията трайно променя мозъка. Предполага се, че някои практики водят до „удебеляване" на участъци в мозъка, които са свързани с вниманието. Според Дейвидсън дори 2 седмици медитиране могат да предизвикат подлежащи на измерване промени в мозъка. Базирайки се на подобни познания, учените се надяват да постигнат напредък в лечението на редица психически заболявания..

Невропластичността според Паскуал-Леоне представлява трик на еволюцията, освобождаващ ни от оковите на гените. Природата е надарила човешкия мозък с необходимата гъвкавост, за да се адаптира към променените условия. „От друга страна обаче, гъвкавостта на нашия мозък го прави уязвим. Всеки горчив опит, обида, любовно разочарование може да доведе до промени в мозъчните ни структури. Благодарение на невропластичността можем да се сдобием и със закостенели навици и дори зависимост - смята невропсихиатърът Дойдге. - Само ако разбираме положителните и отрицателните страни на феномена невропластичност, можем да проумеем размерите на човешките възможности." Ученият е убеден, че можем да разчитаме на силата на мисълта, за да преодолеем сенчестите страни на невропластичността. За да използваме докрай адаптивните възможности на нашия мозък, не е необходимо да изповядваме будистки учения, а да се стремим да го тренираме постоянно. Независимо от нашата възраст.

Любопитно:

* Краткотрайната ни памет може да съхрани само 7 елемента.

Различаваме 3 вида памет при човека: сензорна, дълготрайна и краткотрайна. Дълготрайната работи като харддиска на компютър, а краткотрайната - като много малко запомнящо устройство. Краткотрайната памет може да запечатва едновременно в мозъка само от 5 до 9 или средно - 7 елемента. Но с помощта на упражнения можем да се научим да обработваме по-голямо количество елементи от 9. (Впрочем повечето телефонни номера се състоят от 7 цифри.)

* Нашето подсъзнание е по-умно от нас

Или поне е по-силно. Това твърдение се доказва от експеримент, в който на група участници показали сложна картина. Те трябвало да посочат веднага, без да се замислят, причината, поради която е избрана. Повечето се справили със задачата. Друга група е трябвало да направи същото, но след размисъл. Във втория случай резултатът се оказал пълен провал, въпреки че за решаването на задачата били дадени няколко часа.

* Умственият труд не уморява мозъка

Установено е, че съставът на кръвта, преминаваща през мозъка, не се променя по време на неговата активна дейност независимо от продължителността й. Според психолозите чувството на умора на мозъка се обуславя от нашето психическо и емоционално състояние.

• Молитвата влияе благотворно върху дейността на мозъка

По време на молитва човек възприема информацията, без да се впуска в размисъл и анализ, т. е. отдалечавайки се от реалността. В това състояние (както и при медитацията) в мозъка възникват делта-вълни, каквито обикновено се наблюдават при бебетата през първите 6 месеца от живота им. Може би точно поради влиянието на този феномен хората, изпълняващи редовно религиозни обреди, боледуват по-рядко и оздравяват по-бързо.

• Редовната работа на мозъка го предпазва от тежки болести

Изследванията показват, че поддържането на активността на мозъка може да предотврати развитието на тежи заболявания, като болестта на Алцхаймер например. Интелектуалната активност стимулира образуването на нови тъкани, компенсиращи засегнатите. Така изучаването на нещо ново или извършването на непознат вид дейност е най-добрият начин да се развива мозъкът.

• За пълноценното функциониране на мозъка трябва да пием достатъчно течности

Мозъкът, както и целият ни организъм, се състои от около 80% вода. За да го

поддържаме здрав и в работно състояние, трябва да изпиваме необходимото количество течности. Онези, които се опитват да отслабнат с помощта на хапчета и чайове, водещи до обезводняване на организма, трябва да знаят, че едновременно със загубата на тегло, се намалява и работоспособността на мозъка.

• Мозъкът се събужда по-бавно от тялото

Интелектуалните възможности на човек веднага след събуждане са по-ниски, отколкото след безсънна нощ или в състояние на средно алкохолно опиянение. Полезно е, освен закуската и сутрешния джогинг, засилващи метаболизма в организма, да направим и малка гимнастика за мозъка. Това означава, че не си струва от сутринта да включваме телевизора, а е по-добре да почетем малко или да решим една кръстословица.

• Мозъкът по-лесно разбира говора на мъжете, отколкото на жените

Мъжките и женските гласове действат върху различни области на мозъка. Повечето женски гласове са мелодични, звучат на значително по-високи честоти, при това техният диапазон е по-голям, отколкото при мъжките гласове. Човешкият мозък е принуден „да разшифрова" смисъла на това, което говори жената, използвайки допълнителните си ресурси. На хората, страдащи от слухови халюцинации, по-често им се причува именно мъжка реч.

Чудото на Вселената

Човешкият мозък е най-сложното творение на природата, с изследването на което се занимават биолози, неврофизиолози и психолози. Погледнат отблизо, мозъкът ни представлява желатинообразна маса с розов цвят поради силното кръвоснабдяване. Той съставлява само 2% от нашето тегло, а изразходва 20% от енергията ни. Около 80% от него са вода.

Той не е най-красивата част от нас, но е най-активната - 100 милиарда неврони, колкото са звездите в Млечния път. постоянно „общуват" помежду си. Всеки неврон се намира във връзка с хиляди свои колеги, комуникирайки с тях чрез електрически сигнали и множество видове медиатори. Мрежата е толкова сложна, че за да се стигне до даден неврон, трябва да се преминат поне 3 други неврона. Истинска джунгла! Всеки от нас може с гордост да заяви, че носи в главата си най-сложния обект във Вселената.