Един от ключовете е хората да станат реални

- Апостол Христо, как се почувства днес по време на службата в ХЦ "Прелом"?

- Ще кажа моята лична гледна точка като посетител, а не като служител. Първо, за мен беше удоволствие да бъда на църква. Второ, лично аз усетих присъствието на Господ. Ако една църква ще ходи във високи места, това е плод на всички светии. Това, което много ме радва в момента в "Прелом" е, че виждам жажда "нагоре" в хората. Защото човек има или жажда "нагоре" или оглеждане настрани. Едно от двете е водещо. В Колосяни се казва мислете за горното. За мен днес беше много голямо благословение да бъда на църква. Хубаво ми беше. Бях докоснат от Господ, както по време на хваление, така и от Словото. Благослови ме искреността и непринудеността на пастор Калоян. На мен не ми харесват нагласените неща. Харесва ми да има ред, но в него да има истина. Днес почувствах истина.

- Какво се случва с апостолски център "Правда, мир и радост в Святия Дух" в Бургас?

Мисля, че църквата ни през последната година мина през много важен период, в който духът на семейство се роди по реален начин. В едно семейство хората познават плюсовете и минусите си. В едно семейство хората се обичат и покриват минусите си, не защото това е целта на семейството, но защото е част от любовта.

Последната година за нас беше година, в която Бог разтърси основите, изпита сърцата и мотивите ни да стоим заедно. Това се случи не само в нашия апостолски център в Бургас, но и в другите два апостолски центъра в Апостолска реформирана църква, както и църквите свързани с нас.

Миналата година беше година, в която стартира връщане при нозете на Христос. Връщане към копнежа заедно да отидем и да се предадем на Него. В момента апостолския център в Бургас се състои от хора, които искат да следват Бог, ценят призива, познават вече един друг, и въпреки това се обичат. Най-трудното изкуство при хората е да се научат да живеят заедно.

- Как върви изграждането на клетъчната структура в църквата ви?

- За последната година църквата е нарастнала с 12 процента. Това са нови хора, които са повярвали. Функционират клетъчни групи. Някои от тях се умножиха два пъти и се движат добре. Други не функционират токлова добре, поради различни причини като свръх-заетостта на хората, обществото, в което живеем и самите хора, защото са доста различни и им отнема повече време да се сработят и извършат неща заедно.

- Как се развиват клетъчните ви групи?

- Често пъти хора ме питат дали клетъчните ни групи са успешни. Имаме и трите развития. Имаме клетъчни групи, които не успяха. Имахме клетъчни групи, които функционираха много добре, но в момента не съществуват, поради това, че на хората им се налага да се преместят в друг град. В провинцията е много разпространено преместването на младите хора свързано с по-нататъшното им образование и професионално развитие.

Например една от младежките ни клетъчни групи се развиваше много добре. По-късно обаче всички отидоха да учат в София. Съставихме нова група с една пета от тях, но след време отново се наложи да я разформираме поради същата причина. Случват се тези неща, но над 50% от групите ни успяха да се умножат. Някои от една станаха две. Други от две станаха три, а трети достигнаха до четири, което е голям успех.

- Можеш ли да дефинираш кои са причините за това разрастване?

- Имах възможността да бъда два пъти в Сингапур, където наблюдавах как църквата на Наоми Дауди развива клетъчна структура в естествената им среда. Понеже всяко едно нещо расте най-добре в естествената си среда.

Когато се върнах от Сингапур в продължение на шест месеца не правих нищо по клетъчния модел, нито говорих на лидерите около мен. Просто наблюдавах нас като българи, кое е добро за нас и кое не. България е много различна от народо-психологията на тези хора.

Мисля, че един от ключовете е да успеем да създадем реална среда, да не опира до свръх-духовност. В България, като се изключи религиозната част, сме свикнали като отидем на група да четем слово, някой да свири с китара, да даде свидетелство и да си тръгнем. Аз мисля, че един от ключовете е хората да станат реални. Но това е опасност, защото ние не искаме да виждаме в човека до нас липсите на Христос. Искаме да виждаме само Христос. Това не е реално.

Аз насърчавам клетъчните лидери с това, че успехът на клетъчната група зависи не само от това, доколко те са добре, а доколко хората вътре в групата искат да постигнат нещо заедно. Да имат разбирането, че са изпратени заедно. Разбирането, че един покрива слабостите на друг. Разбирането, че в една приятелска компания не е възможно всеки да е най-добър във всичко. Те би трябвало да се познават и когато има специфична нужда, когато знаят кой е най-добър в посрещането й, да му дадат възможност да послужи. Понеже това ще се брои за успех на цялата група.

Друга тайна за успех е да научим хората да ценят другия отвъд обвивката, да искат да познават сърцето му. Защото, когато човек познава мотивите на някой, той го обича по различен начин и не се събаря от неговите недостатъци.

Трето и много практично нещо е, че когато започнеш да възлагаш отговорности на някой, той започва да се развива. По-късно виждаш, че се променя и не е същия, както преди. Възлагане на отговорности и подход в любов към другите.

- Как насърчаваш тази прозрачност в клетъчните групи?

- С пример. Няма друг начин. Хората са свикнали да следват съвършен лидер и поради това съм се сблъсквал с много проблеми. Но предпочетох да имам такива проблеми с хората, отколкото да имам проблеми с Бог. Защото ние искаме да поканим хората от света в една перфектна църква, с перфектни хора. Но на хората, които не познават Господа, им става смешно.

Има два вида хора. Едните, които казват: "Това не е реално. Няма нужда да бъда част от нещо нереално." Другите мислят, че е реално и после се разочароват, понеже виждат, че не е реално. Мотивирам лидерите да бъдат прозрачни както за плюсовете така и за реалните си битки като хора.

- Кои бяха ключовите моменти за църква "Правда, мир и радост в Святия Дух" през изминалата година?

- Ключов момент за нас като апостолски център през изминалата година беше излизането от "черупката", а не мислим само за нашето съществуване, но да успеем да прозрем мястото си и къде можем да повлияем в обществото като общност.

За дълго време например сме служили в бургаския затвор. Миналата година решихме, че ще се протегнем и ще развием грижа за хората излизащи от затвора. Това е показателно за процесите вътре в нас. 

- Какво очакваш Бог да направи през тази година?

- Очакването ми през 2010 г. за църквата ни е за разширяване с около 10% на посветените хора, увеличаване на ефективността ни като организъм. Очаквам да е година на следващ етап на разбиране за ролята ни в обществото. Това е копнежа в мен, който извира от мен и вярвам е в резултат на молитвите ни и словото, което сме приели.

Като апостол, аз вярвам за трета нация, която да се отвори през тази година, и в която Бог да ни даде да стартираме църква. В Македония имаме две църкви, които сме стартирали. Тази година е годината на довършване. 

Преди пет години Бог ми говори за няколко години, през които като апостол ще ми даде силата да достигна до 25 църкви. В момента са 20 и аз мисля, че тази е годината, в която ние ще достигнем тази цифра. Стартирали сме над половината от тези църкви. Една трета от тях са в по-голямата си част са ромски.

- Как работите с ромите? 

- В Каблешково например нашето запознаване с ромите беше много интересно. Получих писмо, в което пишеше: "Ние, братята от Каблешково, имаме нужда от 50 лева." Усетих гласа на македонеца и им казах, че нямат нужда от 50 лв., а от нещо много повече от това.  

Когато се запознахме преди 10 години те не работеха, живееха на помощи, имаха по няколко деца. След това започнаха постепенно да се променят, осъзнаха необходимостта да се оженят, да сключат граждански брак и семейната институция да се превърне в ключова за съществуването им. Решиха, че ще работят за някой, развиха способностите си, като се целиха да работят за по-добро заплащане.  В момента презвитерството е съставено от пет човека в Каблешово, като трима от тях са работодатели, а другите двама имат професии и работят за себе си. Това помага на хората в църквата да мислят по нов начин. 

- Какво искаш да видиш да се случи в Тялото Христово в България?

Това което искам да видя е тази нация да се качи на ново място на градеж. Българите много лесно се свързваме с духове на разрушение. Бързо се наскърбяваме, бързо се обиждаме, лесно се палим. Това е незрялост, която вярвам, че Христос иска от нас да сложим в нозете му. Понеже Бог ще даде следващия етап на една нация ако има зрялост. България получи тласък в началото на 90-те години, защото имаше жажда за следващ етап и готовност, без значение какво ще и струва да го поеме. Сега гледаме повече на другия и какво не е направил, отколкото това, което ние правим. 

Това, което искам да видя в България е всеки да се протегне и да види своята роля в Христос. Да разбере, че е бил спасен навреме, и че качването на нацията на ново ниво означава всеки един от нас да се качи на това ниво. Много бих искал да видя това в България. Това ще предразположи и ще подготви пътя да може Христос да привлече тази нация, по начин, по който човешка сила няма да може да го направи.

София, 31 януари, 2010 г.