Днес  е 15 септември!

 Всички ние  по един или друг начин сме  съпричастни към това събитие.  Какво е новото за днешното поколение? Свидетели сме  на лавинообразно развитие на  познанието. Информационните системи  придобиха огромни възможности да свързват хората от всички краища на света. Компютрите и интернет навлязоха във всички сфери, включително и в училищата. Много от децата се научават да пишат на клавиатурата на компютъра, преди да се научат да пишат в тетрадка.

А какво е  старото? Четох една статистика, в  която се казва, че в средното американско  семейство едно дете чува десет отрицателни  изказвания спрямо едно положително. В  училищата отрицателните изказвания на учителите са седем спрямо едно положително. Това може да се каже дори и за църквите, но това е една друга тема. Представяте ли си колко несигурност, омраза и негативизъм отива към децата от техните родители и учители. Не ми се мисли как е при нас, където е традиция черногледството. Има нужда от промяна не само по отношение на техниката, а от промяна на нагласите, очакванията за по добра реализация на младите.

 Исус казваше на своите ученици: "Ученикът не е по горен от учителя си; а всеки ученик когато се усъвършенства ще бъде като учителя си." Как става това усъвършенстване? Добър учител  е, който не само преподава, но и обучава, който допринася да се формира творческо мислене в децата, който дава възможност за самостоятелна активност на учениците. Вместо само да се усвояват знания, по добре да се стимулира развитието на силните им страни и способностите им, така че децата сами да пожелаят да следват учителя. В това разбира се могат да помогнат и родителите. Учителят е лидер. Той трябва да привлича учениците, да ги вдъхновява, да ги обича и да общува с тях, а не да разчита на викове и заплахи. Чела съм, че има училища в които учителят не изпитва ученика изненадващо с цел да го свари неподготвен, а му предоставя възможността да се подготви и тогава да се представи пред класа. И ако го поощри в малкото, което е постигнал, постиженията му ще се увеличат. Правило ми е впечатление когато някои родители не целят крайното постижение на тяхното дете повече, отколкото желанието на децата да напредват към него / постижението /, защото така ги стимулират да се пробват, да участват, а не непременно да спечелят. Когато пиша, си мисля за Исус, какъв перфектен учител е. Той наричаше децата  "дечица", докосваше ги, благославяше ги, отделяше им време, обичаше ги и ги учеше. За Исус учениците му бяха равни с майка му и братята му. В крайна сметка Той стана пример за тях, и вече две хиляди години този пример вдъхновява хиляди ученици да Го следват и да се усъвършенстват, за да бъдат като Него.

Днес е първият  учебен ден. Всеки от нас пази спомена за някой учител, който се е раздавал щедро и е давал всичко от себе си за своите ученици. Нека тази година да не се присъединяваме към всенародното мърморене, а да благословим учителите. Не знам трудът им лесен ли е или труден, но е отговорен. В нашите и в тяхните ръце е бъдещето на нацията.

Нека сме благодарни за тях. Да имаме добро отношение  и добри думи към делото им. Да им пожелаем успех.

Четох в интернет за конференция под надслов: "УЧИЛИЩЕТО - ЖЕЛАНА ТЕРИТОРИЯ ЗА УЧЕНИКА" Пожелавам го на всички ученици.

Успешна  и благодатна учебна година!

автор: Ева Димитрова