Само ако хората знаеха правата си
Само ако хората знаеха правата си
Тези дни покрай трагедията в Охридското езеро слушах различни изказвания и коментари на отговорни лица и един от тях каза: ”Само ако хората знаеха правата си.” Замислих се върху това. Всички ние знаем и говорим по-между си че има сива икономика, в случая не регистрирани тур-операторски агенции, но се оказва, че няма никакви подадени сигнали за това, т.е. никакво гражданско съзнание, никакво съзнание за правата ни, никаква отговорност към другите. Както винаги правата ни в нашето съзнание стигат до там само да говорим срещу всичко и всички. Но ако знаем правата си и имаме самочувствие на граждани на тази страна, би трябвало да реагираме на всяка нередност. Как да ни защитят, като не знаят от кого?
Не е ли същото с нашия статут на християни? Ако те запитат: - Кой си ти? Имаш ли увереността и самочувствието да отговориш: аз съм цялостен като личност, защото съм в Христос. Аз съм в единство с Бога, никой не може да ме излъже, че има власт над мен. Бог ме е избрал и аз съм това, което Той казва за мен.
Можете ли да си представите колко стойностни хора можем да бъдем ако се съобразим със статута, който Бог е отредил за нас? Ще го напиша в първо лице:
Аз съм божие дете. Бог ме е осиновил.
Аз съм приятел на Христос.
Имам нова самоличност – аз съм ново създание.
Аз съм Божие творение.
Аз съм светия.
Имам ново гражданство – гражданин на небето, вече седя там.
Аз съм примирена с Бога.
Аз съм праведна и свята.
Аз съм скрита с Христос в Бог.
Аз съм избрана от Бог и Бог ме обича.
Аз съм пълноценен човек, пълнотата ми е в Христос.
Имам нова идентификация – чрез отъждествяването ми в Христовата смърт и възкресение.
Моето влияние е да бъда светлина и сол.
Аз се доверявам на всичко, което Бог казва за мен в словото / горе написаното е примерно, не всичко / . Отхвърлям всички негативи и вина. Аз се чувствам обичана и сигурна, приемам че имам стойност, щом Бог ме е избрал, оптимист съм, смела съм и изпълнена с радост, надежда и ентусиазъм за собствения си статут.
В края на тези разсъждения много бих искала, ако някой каже: - „само ако хората знаеха правата си”, повече християни да могат да отговорят: Аз съм християнин, знам правата си, отговорността си и ще помогна така и така. Понякога е нужна молитва, понякога действие, но никога безучастност.
автор: Ева Димитрова
08.09.09