За да се разбере историята човек трябва да разбере как се е развивал неговия личен мироглед и какво влияние е оказал върху него мирогледа на хората преди него. За да разбереш какво представляваш днес трябва да се върнеш 1000 години назад и да извървиш целия път сякаш си ги изживял лично.

Представи си че живееш в средните векове. Мирогледът по онова време е бил диктуван от християнската църква. Тя е имала огромно влияние върху съзнанието на народа.Според тях светът е духовен и в основата му стои тяхната представа за Божия план. Ти принадлежиш към една каста, наследена от твоя баща - селянин или аристократ - и знаеш че си завинаги закрепостен в тази каста. Но при всички случаи това е вторично по отношение на духовната реалност на живота, какъвто гоо задава духовенството. Внушава ти се че смисълът на живота е да преминеш през определено духовно изпитание. Духовниците ти обясняват че Бог е поставил човечеството в центъра на Своята вселена, в центъра на целия космос, и то с една единствена цел - да постигне или не спасение. И в това изпитание трябва правилно да се избере между две противоположни сили - Бог и дявол. Но в това двуборство ти не можеш да решаваш сам - ти не си способен да определиш мястото си. Тази сфера на компетентност е предоставена на духовенството - да тълкува писанието и да ти казва на всяка крачка от твоя път дали си в съгласие с Бог или си попаднал под изкушенията на дявола. Ако следваш техните указание те чака сигурна награда на небето, ако не успееш тогава биваш отлъчен и прокълнат.

Всички явления в живота - от внезапна буря или земетресение до добрата реколта или смъртта на любим човек се тълкуват като Божия воля или дяволско изпитание. Не съществуват понятия като атмосферни закономерности, геологически сили, култивирана на растения или болести. Ти напълно вярваш на духовенството. Приемаш света за даденост, която действа единствено движена от свръхестествени сили.

През 14-15 век този мироглед започва да се разпада. Първо започваш да забелязваш известна непристойност от страна на духовенството - то тайно нарушава своите обети за целомъдрие например, или си затваря очите когато писанието се нарушава от официалните власти. Това те ужасява защото духовенството е единствената връзка между теб и Бог. Те единствено тълкуват писанията и решават дали си спасен.

Тогава група от хора, водена от Мартин Лутер призовава за пълно скъсване с папското християнство. Тъй като духовенството е корумпирано трябва да се направят нови църкви, основани на идеята че писанието е достъпно за всеки без посредници. Вследствие на това всичко в света бива поставено под въпрос. Ясната представа за предназначението на човечеството и същността на вселената започва да се разпада. Ти си свикнал да имаш авторитет, който да определя реалността вместо теб и сега се чувстваш изгубен и объркан. Щом реалността не е такава каквато казва духовенството каква е тогава?

Около 1600-та година астрономите потвърждават със сигурност че слънцето и звездите не се въртят около земята, както е твърдяла църквата. Земята се оказва малка планета, около малко слънце, в галактика от милиарди подобни звезди. Човечеството загубва своето централно място в Божията вселена.

Вече когато има буря или някой умира, ти изпитваш тревожна обърканост, защото не си убеден че Бог или дявола го предизвиква. Всичко се нуждае от преосмисляне. Хората се нуждаят от нова система за изследване на този свят. И тази система е науката. Науката, която е просто подлагане на всяка идея за вселената на проверка, с една мисия - да изследва това място, как функционира то и как сме се озовали тук. Това разклаща доверието ти в самия Бог и се появява ново чувство на увереност, че разполагаш с метод, който да се установи природата на всичко наоколо, както и смисъла на съществуването ти.

Изследователите си поставят за цел да дадат пълно обяснение на нашето съществуване, но поради сложния характер на вселената, те не успяват да се справят непосредствено с тази задача. Когато научният метод не успява веднага да предложи нова картина за предназначението на човечеството се появява нуждата от друго занимание, докато бъде даден отговор на тези въпроси и се стига до логично разрешение - да насочим вниманието си към света тук и сега. Ние знаем достатъчно за да извлечем облагите на този свят, да подобрим жизнения си стандарт и да осигурим живота си.

Преди четири века сме се отърсили от чувството на несигурност и сме насочили усилията си да овладеем земята и нейните ресурси, като това се е превърнало в нашия нов смисъл на съществуване. Създали сме светска, икономическа стабилност на мястото на духовната която сме изгубили. Проблема е че сме забравили най-важния въпрос - какъв е смисъла на живота? Забравили сме че все още не знаем защо живеем.

Колко хора познаваш които са маниаци на тема работа и не могат да излязат от стреса, за да спрат и да се огледат? Ускорения ритъм на съществуване им помага да не мислят и свежда живота им само до практически съображения. Те вършат всичко това за да не си поставят въпроса защо живеят.

autor: James Redfield

source: The celestine prophecy