Преди четиристотин години Монтен  възкликва: ”Човек наистина е луд. Не може да сътвори дори и червейче, но произвежда богове с дузини.” Днес всеки вярва в нещо – хороскопи, екстрасенси, гуру учения, източни философии, дори в Бог.

Демокрация е, има свобода на словото, свобода да избор в какво да вярваш.

Православната църква твърди, че е единствената правилна вяра за българския народ, съхранила традициите ни и всички останали клонове на християнството са по-скоро секти. Католиците имат своето самочувствие на най-многобройната част от християнството. Протестантската общност, която е втора по численост в света, с двеста годишна история в България, също се хвали с участие в редица ключови събития: превод на библията на български, значителен принос за изграждане обществено-политическия живот, икономиката и културата след Освобождението.

Всъщност това ли е най-важното? Кой е по-прав, кой е направил повече или е с най-отдавнашни традиции.

Най-важното е, че Господ Исус Христос стана човек, за да умре за нашите грехове и да даде шанс на тези, които повярват в Него да се помирят с Бога и да имат вечен живот.

Той умря за хората, не за църквите и организациите, нито за традициите. Бог не дели хората на източноправославни и сектанти. Ако за България православието е традиционна религия, то за европейския съюз, където преобладават католици и протестанти, изповядващите православна вяра би трябвало да са секта.

Има една песен на „Щурците”, в която Кирил Маричков изрежда какъв не е. Със сигурност Бог не е православен, нито католик или протестант. Единствената възможна божия класация би била: хора, които Го познават и такива, които не Го познават.

По времето на Исус също е имало водещи религиозни групи. Групата на фарисеите твърдят, че стриктно спазват всички еврейски закони и обичаи, а групата на садукеите, приемат само петте книги на стария завет. И едните и другите не харесват Исус, пренебрегват дори очевидните чудеса и изцерения, които Той върши, опитват се да го обвинят в неспазване на закона и традициите, дори заедно с главните свещеници и старейшини планират да го убият. Обвиняват Го във какви ли не неща – изцерява в съботен ден, яде и пие с бирници, учениците му не постят или не си мият ръцете. Цитирам: ”Няколко фарисеи и законоучители от Ерусалим дойдоха при Исус и го попитаха: Защо твоите ученици нарушават традицията на нашите предци? Защо не си мият ръцете

преди ядене?”

Ние хората сме склонни да обръщаме голямо внимание на външното, това, което околните ще видят, или „какво ще кажат хората.” За Исус е важно друго, това, което е вътре в човека. Той се обърна към хората и им каза: „Слушайте и разбирайте какво ви казвам. Човек не се осквернява от това, което влиза в устата му, а от това, което излиза от нея. Не знаете ли, че храната, която влиза в устата, отива в стомаха и след това се изхвърля от тялото. А лошите думи, които изрича устата, идват от сърцето. Те са, които оскверняват човека. Зли помисли, убийства, прелюбодейства, сексуални грехове, кражби, лъжи и хули – всички тези злини идват от сърцето. Те оскверняват човека, а не това, че не си мие ръцете преди ядене.” Има логика, нали?

Религиозните ритуали не печелят за нас достъп до Бога. Входният билет за небето е подарък, който се получава чрез вяра в Христос. Религията може да реформира донякъде, но само личната връзка, познаването на Бог може да трансформира човешкия живот. Не бъди религиозен, бъди с Бог. Стиховете са от Матей, 15 глава.

автор: Ева Димитрова