Обикновено не помня вицовете, които съм чула, но този не забравих. Говори се за два ангела, единият от които постоянно си лежал на един облак, а другият непрекъснато сновял между небето и земята. Оказало се, че този който работил много донасял думите: "Помогни ми Господи!", а другият който си стоял на облака бил ангелът, който трябвало да връща думите: "Благодаря ти Господи!"

Май в това време, в което живеем увлечени да устроим на всяка цена собствения си живот или просто да оцелеем някои думи започнаха да изчезват от речника ни, а други силно намаляха. Толкова ли е трудно да благодариш на този, който е направил нещо за теб? Да си благодарен означава да си признателен, удовлетворен, наситен. Когато благодариш, пожелаваш благополучие, сполука, щастие, тоест благославяш, тъй като да благославяш означава да си благодарен и признателен.

Другата дума, която ние българите използваме е френското: "Мерси". Произхода на "мерси" е от милосърдие и означава "милост". Когато казваме "мерси!" ние пожелаваме на човека:" нека Божията милост да е с теб!" Не е ли чудесно? Не случайно в библията пише, че ще отговаряме за всяка дума, защото думите, които говорим имат своето значение. Зад всяка дума стои действие.

Къде в нашата нова ценностна система слагаме позабравените - милост, милосърдие, състрадание, а защо не и благодетелност или благородство.

Някой казват, че е виновен "Социализъма", други "Прехода", но мисля че зависи от нашия необновен човек.

Проверих в библията думичката "милост" и установих, че тя е използвана много често когато се говори за Господ и много рядко когато става дума за човека. Бог наистина е много милостив и дори има нова милост за нас всеки ден, а ние нямаме сърцето поне да благодарим. Исус не каза, че когато е бил болен, ние не сме го изцерили, а че не сме го посетили, не сме били до него тогава когато е бил в нужда. Ние нямаме силата да изцеряваме( освен чрез Него), но можем да покажем милосърдие( съчувствие, готовност да помогнем от състрадание, отзивчивост към чувствата и скръбта на някого ), да вършим благодеяния (добро,милосърдие, състрадание ), да бъдем благоразположени към чувствата на хората. Да си благоразположен означава да си благосклонен, доброжелателен, отзивчив, отстъпчив, приятен, мил.

Колко е по лесно да отсечеш: "щом си болен, значи си грешен някъде, покай се!" или още по лошото:" той,тя си го заслужи, защото..." Исус знаеше какво има в сърцата ни, но не съдеше хората, а се смиляваше над тях и би искал всички негови последователи да бъдем като Него. По късно ап. Павел похвали беряните, че били по благородни от солунците защото приели учението без всякакви предразсъдъци. Представете си българин, който да не е мнителен и без всякакви предразсъдъци. Звучи като фантастика. А сега вижте значението на "благороден": тактичен, достоен, почтен, честен, състрадателен, милостив, благ, добър. Пак нашите позабравени думички за които говорим.

Има още много да се каже по тази тема, но и това може да ни подсети да се замислим. Във време в което властват парите, не се ли увличаме и ние да даваме приоритет да притежаваме неща, пред това да събираме "съкровища на небето, където молец и ръжда не ги изяжда, и където крадци не подкопават нито крадат". Благодарността, милостта, състраданието, благородството са част от тези небесни "съкровища".

 

„ПОНЕЖЕ КАКВО СЕ ПОЛЗВА ЧОВЕК, АКО СПЕЧЕЛИ ЦЕЛИЯ СВЯТ, А ИЗГУБИ ИЛИ ОЩЕТИ СЕБЕ СИ?”

 

Автор: Ева Димитрова