Училището не трябва да я натрапва със задължителни часове по вероучение

Развълнува ме публикуванaта в медиите информация относно въвеждането на задължителното православно вероучение в Бургаските детските градини. Докато четях, в мен забушуваха редица въпроси относно трескавото настояване на Българската православна църква за въвеждане на задължително обучение по вероучение от най-ранна детска възраст, погледнато през призмата на това вероизповедание.

Най-правилният път към откриването на вярата е именно търсенето. Заблуда е натрапваното твърдение, че българският народ е потънал в духовна тъмнина. От кратък преглед на продаваните книги се вижда, че най-продаваните са на тема духовно усъвършенстване. Може би именно тези търсещи хора с будни умове са породили страх у настояващите за православно вероучение и твърдящите, че сме в духовен мрак. И реакцията им изглежда манипулативна: „В духовен мрак сте – ние сме вашият единствен изход”.

Как човек да знае дали е избрал най-правилното верую за своя живот, и ако са му промивали мозъка от малък, ако вече е спрял да си задава въпроси? Ако бъде въведено задължително православно вероучение, къде ще остане конституционното право за свободата на избора ни на вяра? Дали ще вярваш или не е личен избор. Да натрапваш своята вяра на невръстни деца с лесна за манипулация психика е кощунство!

Въпросът има и друг аспект - градената с векове репутация на българското православие вече меко казано не е от най-добрите. Може ли хора, изповядващи християнска вяра, да се делят и съдят за имоти и храмове? Или да правят публични скандали за една свещоливница? Имахме пример дори на убит свещеник. Какво да говорим за публикации, говорещи не просто за неморалност, но за откровен разврат и дори педофилия, разпростряла се сред хората в раса?

И такива хора искат да учат децата ми на морал?!

Наскоро семейна позната дойде при нас с финансов проблем. Искаше приблизително 500 лева с уговорката да ги връща постепенно, защото няма цялата сума накуп. Първо се обърнала към местен православен духовник, отново с уговорката постепенно да ги връща. Той я отпратил с мотива, че сега нямал излишни пари. Всичко отивало за строеж на църква. Посъветвал я да отиде при евангелистите - те щели да й помогнат. Тя беше меко казано бясна. Посветена православна християнка, редовно посещаваща храма, в по-доброто си финансово време оставяща не малки дарения, а сега отпратена да дири помощ при други?!

Импулсивно всеки би се подписал в подкрепа на въвеждането на задължителен предмет религия, в който да се учи православие. Няма нищо лошо в това децата ни да се възпитават във вяра. Но ако родителите не знаят на какво точно учат децата им, след време тези деца ще задават въпроси, свързани с религията. Към кого ще бъдат насочени за отговори? Ако родителите не знаят отговорите, кой ще поеме контрола върху възпитанието и бъдещето на тези деца? Възпитанието във вяра започва от семейството. Ако има родители, които желаят децата им да учат вероучение, предавано през философията на православието, нека сами водят децата си на църква, нека чуят на какво ще ги учат, а може и те да се поучат.

Но нека не настояват това да е задължително за всички в училище и детскита градина. Защото нима държавата и църквата от отколешни времена не са отделени? Кому е нужно предлаганото сливане? Нима държавното образование не е светско? Та това е записано дори в закон! Има духовна семинария - който усеща подтик след светското си обучение да учи там, нека го направи.

Аргументите против проекта за религия в училище  и детската градина не свършват дотук. Държавите, които най-често взимаме за пример – Западна Европа, Америка, Азия, да не би да са православни? Не, не са – повечето са католици, протестанти, будисти и мюсюлмани. Да не би всеки, който не изповядва православието да е еретик, каквото схващане се натрапва, отново манипулативно?

Историята познава много велики и стойностни хора. Не всички са били православни християни. Сред тях има атеисти, католици, протестанти. Моля, светското образование да си остане светско! Не ни натрапвайте така агресивно своята гледна точка относно вярата. Прекратете това насилствено покръстване! Нека остане правото ни да избираме в какво и в кого да вярваме!

автор: Петя Стоянова, родител