Ами ако Бог реши да променя природните закони?

За двадесет години не свършващ преход се нагледахме на какво ли не. Тъкмо реша, че вече няма нищо, което би могло да ме изненада и ето ти нов сюрприз. То не бяха реформи, нови закони, наредби, промени, просто нямат край. Още закона не е гласуван, вече са готови поправки, допълнения и изключения целящи възможност да се заобиколи. У нас всяко правителство първо отрича предишното и съответно започва да кове нови закони, които народът принципно не обича да спазва.

В Англия например има закони, които не са сменяни от 250 години. Не твърдя че са най перфектните, но колкото по дълго време стои един закон, толкова по добре е направен, а това пази държавността. Британците се чувстват повече поданици на родината си когато спазват законите, докато ние винаги гледаме да минем метър.

Предизборните обещания на това правителство бяха насочени най вече към това да се съживи малкия и среден бизнес, пенсионната реформа, здравната и образователната  реформи. Но какви резултати може да има когато принципите по които ги провеждат са "проба-грешка" и "да опипаме почвата". Министър председателят е като медийна звезда, когато и да пуснеш телевизора - все е там. Но ето че тези дни стана напечено и той се обиди като разглезено дете готово да хвърли куклите и парцалите.

Вижте коментара на в. "Капитал" от 10.03: "Вчера драматично гневно министър-председателят Бойко Борисов обяви, че е готов да си подаде оставката. "Много ви моля, когато речете да ме пресирате, да знаете, че съм написал оставката на правителството и тя е в джоба ми, но ще видите какво ще получите след това, вината няма да е в мен. Полагам целите си усилия, характер, воля, но всичко си има граница. Ако някой смята, че може да се справя по-добре - тръгвам", бяха думите му.” 

Нито е за пръв път, нито за последен очевидно. Избирателите още не бяха запомнили имената на министрите, когато премиерът Борисов включи този рефрен - "аз от избори не се страхувам", "ще ме ядосате", "да отидем на избори тогава, пък ще видим". И го експлоатира с повод и без повод, също както и симпатиите на избирателите си."

  

Защо коментирам всичко това? Знам че на всички ни е  до болка познато. Защото става  въпрос за отговорност. На управляващите, нашата и лично моята. Да си  отговорен означава да имаш  съзнание за дълг, за поет ангажимент, за изпълнение на задължение. Имат ли я управниците ни? Нали за това ги избираме, за да ни служат? А ти и аз отговорни ли сме? На работното място, в къщи, към децата си. Ние като вярващи сме благословени, защото имаме пример, от който да се учим.

Този, на Когото никой не може да търси отговорност, всъщност Е отговорен. Можете ли само за миг да си представите какво може да се случи, ако Господ реши да "пробва" или да "опипа почвата" като смени някой природен закон? Той не Го прави, защото е верен и защото не се променя. Всичките Му закони и наредби са неотменими и непроменими.

Затова е  много важно най вече ние да сме постоянни, верни, да не забравяме нашите отговорности пред Господ и обществото в което живеем, за да може да покажем повече от небето на земята. Можем да поработим върху отношението си към поети задължения и отговорности, защото един ден всички ще отговаряме пред Него.

автор: Ева Димитрова