Вижте какво прочетох във „Dnes bg”: „ Без загинали в катастрофи през последните 24 часа”. Нещо което би трябвало да е нормално се превръща в новина!

Ще кажете, нищо не можем да направим, живеем в България. Ако разсъждаваме така наистина нищо няма да се промени. Какво предлагам? За сега две неща:

Първо – да научим повече, да се информираме. Знаете ли, че по света годишно от автомобилни катастрофи загиват над 1,2 милиона души, а 50 милиона са с различна степен на нараняване. В България годишните материални загуби според Световната банка са 500 милиона евро, което е 2% от Брутния вътрешен продукт. Само за сравнение парите, които се отделят за здравеопазване са 4,2% а за образование 4,1%. Това са пари, които сами унищожаваме, вместо да използваме за по важни неща.

"Катастрофите по пътищата на България са като бедствие." Това каза в предаването "Преди всички" на БНР генерал Стоян Тонев, директор на Военномедицинска академия (ВМА). Той предлага агресивните шофьори да работят като санитари в реанимациите на болниците, където се лекуват пострадали от катастрофи, предаде агенция "Фокус".

"Отлагаме планови операции поради това, че няма място в реанимациите от катастрофите", констатира генерал Тонев. 20% от парите за здравеопазването в България се отделят за лечението на пострадали от катастрофи, като те могат да бъдат дадени за много по-полезни неща – онкологично болни, детско здравеопазване.

И второ - да променим нашия начин на мислене и действие, когато шофираме, защото какво се случва по пътищата зависи от всеки един от нас. Нека поемем своята отговорност да бъдем „сол и светлина”. Дори да повлияем само на близките, приятелите и колегите си пак ще е добре за начало. Не смятам, че с тези две точки решавам проблема, затова оставям темата отворена за продължение.

Войната на пътя

В периода 1978 -1982 г. по пътищата на България са загинали 5949 души. Катастрофите са 26 665, а ранените при тях са 28 217.

В периода 1986 -1991 г. са загинали 7337 души. Регистрираните катастрофи са 34 286, а ранените - 36 311.

В периода 1997 - 2001 г. са загинали 4988 души в 34 104 катастрофи. Ранените са 40 099.

В периода 2001 - 2005 г. убитите по пътищата са 5580. За същия период са станали 42 521 катастрофи, при тях са ранени 51 761 души.

През 2006 г. у нас са станали 8182 тежки пътнотранспортни произшествия. 1038 души са загинали, ранените са 10 207.

От януари до края на септември 2007 г. в страната са регистрирани 5799 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 740 и са ранени 7099 граждани.

Кадри, заснети от охранителни камери в София

Внимание, кадрите могат да ви шокират! Това е необработен материал.

Мисля си че една от причините за тези последици е неуважението към другите на пътя. Като караш супер бързо, изпреварваш от ляво и дясно всички, минаваш на червено и през градинката защото "ТИ БЪРЗАШ" всъщност казваш : "Моята работа е по-важна от тази на всички останали - да си гледат работата и да си спазват правилата, аз бързам и те не важат за мен". Но ето ви една "тайна" - ВСИЧКИ БЪРЗАТ ! И всички закъсняват и нямат време, но нарушаването на правилата от един кара и другите да го правят и тогава става страшно.

Помня как веднъж много бързах. Карам и ми звънят по телефона да ме питат кога ще дойда. Е, реших да побързам... Да, но зад следващия завой един катаджия ме спря за превишена скорост и ме мота 10 минути с актове и тн. В крайна сметка закъснях много повече и човека си тръгна. Неспазването на правилата сякаш дава предимство, но всъщност струва много пари, нерви и да не дава Господ - човешки живот!

Добрата новина е че е възможно това да се промени - само ако ТИ караш по правилата! Бил съм в чужбина, където движението е супер натоварено, но няма толкова тежки катастрофи, защото хората са толерантни един към друг. Лично видях как един камион тръгна да излиза назаден на улицата и сече пътя на колата зад него. В България вариантите са 2 - газ и рязък завой, заобикаляш го, като настъпваш "леко" тротоара (голяма работа - просто бързаш...) и втория - спираш и излизаш да кажеш на тоя от камиона... Нищо такова не се случи обаче. Колата просто спря, изчака камиона да си направи маневрата и тръгна. Лицето на шофьора не се промени въобще. Резултат - 15 секунди загубени, много нерви и пътна ситуация - спестени.

автор: Ева Димитрова, Красимир Димитров