Често срещани въпроси


Не са ли Евангелските църкви секти?

Не, не са. В цивилизованите държави трите клона на Християнството: Католицизъм (най-многоброен) ; Протестантство (втори по численост) и Източно Православие (най-малоброен) не се считат за секти. Всичко извън тях може да се определи като култ или сектантство.

Каква е разликата между различните Евангелски Църкви?

Разликата е в историческото им появяване, което определя и различните им имена. Съществуват малки разлики във формата на богослужението, както и в титлите на свещенослужителите. Всички Евангелски църкви в България са обединени под името: Обединени Евангелски Църкви в България.

Има ли библейски основания за сигурността на вечния живот?

Когато хората познаят Христос като свой Спасител, те изграждат взаимоотношения с Бога, които им гарантират сигурността на вечния живот. В Юда 24 се заявява: “А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни пред Своята слава с голяма радост…” Божията сила може да предпази вярващия от препъване. От Бога зависи, а не от нас, да ни представи в Своето славно присъствие. Сигурността на вечния ни живот е резултат от това, че Бог ни пази, а не защото ние успяваме да запазим собственото си спасение. Господ Исус Христос прокламира: “А Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Моят Отец, който Ми ги даде, е по-голям от всичко; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца” (Йоан 10:28, 29). И Исус, и Отец ни държат здраво в ръката Си. Кой може да ни грабне от ръката на Отца и на Сина?Ефесяни 4:30 ни казва, че вярващите са запечатани за “деня на изкуплението”. Ако вечният живот на вярващите не е сигурен, печатът не би могъл да бъде за деня на изкуплението, а само до деня на съгрешаването, на отстъпването, на неверието. Йоан 3:15-16 ни казва, че всеки, който повярва в Исус Христос, ще “има вечен живот”. Ако на някой му бъде обещан вечен живот, а след това му се отнеме, тогава излиза, че той никога не е бил “вечен”. Ако вечният живот на християнина не е нещо сигурно, обещанията за такъв в Библията би трябвало да бъдат смятани за неистински.Най-силният аргумент в полза на сигурността на вечния живот е Римляни 8:38-39: “Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.” Сигурността на вечния живот се основава на Божията любов към онези, които е изкупил. Тя е извоювана от Христос, обещана е от Отец и е запечатана от Святия Дух.

На какво ни учи Библията за Троицата?

Най-трудното в християнската концепция за Троицата е, че не може да бъде адекватно обяснена. Троицата е понятие, което нито едно човешко създание не може напълно да разбере, а още по-малко да обясни. Бог е безкрайно по-велик от нас и затова не бива да смятаме, че можем напълно да Го разберем. Библията ни учи, че Отец е Бог, че Исус е Бог и че Святият Дух е Бог. И пак Библията ни учи, че има само един Бог. Въпреки че можем да разберем някои факти относно взаимоотношенията на трите Лица на Троицата, в крайна сметка това е нещо, което човешкият ум не може напълно да обхване. Това обаче не означава, че идеята за Троицата не е правилна или че не е библейска. Докато изследвате тази тема, е нужно да имате предвид, че думата “Троица” не се използва в Писанието. Това е термин, който библейските учени използват в опитите си да опишат Триединния Бог, факта, че и трите Лица съществуват едновременно, че са съ-вечни и че съставляват Бога. Тук е нужно да се подчертае, че в никакъв случай не говорим за три Бога. Троицата е един Бог, Който се състои от три Лица. Терминът “Троица” е напълно подходящ, въпреки че не се споменава в Библията. По-кратко е да се каже Троица отколкото “три съвместно съществуващи, съ-вечни Лица, съставляващи един Бог.” Ако ви е трудно да възприемете тази идея, се замислете върху следното: думата “дядо” също не се използва в Библията. Въпреки това обаче знаем, че в Библията е имало дядовци. Авраам е бил дядо на Яков. Така, че не се хващайте за термина “Троица”. Много по-важно в случая е, че понятието, което той ПРЕДСТАВЯ, наистина присъства в Писанието. И сега, след това въведение към темата, ще ви представим стихове от Библията относно Троицата.

1. Има един Бог: Второзаконие 6:4; I Коринтяни 8:4; I Тимотей 2:5.

2. Троицата се състои от три Лица: Битие 1:1; 1:26; 3:22; 11:7; Исая 6:8; 48:16; 61:1; Матей 3:16-17; 28:19; II Коринтяни 13:14. Добре би било да се знае староеврейски, когато се разглеждат старозаветните пасажи във връзка с тази тема. В Битие 1:1 се използва съществителното в множествено число “Елохим”. В Битие 1:26; 3:22; 11:7 и Исая 6:8 се използват местоимения в множествено число – “наш”, “нас”. Безспорен факт е, че “Елохим” и “наш/нас” се отнасят за повече от два обекта. В английския език съществуват само две форми за число на съществителното име – единствено и множествено. В еврейския език обаче има три форми: за единствено, за двойнствено и за множествено число. Двойнственото число се използва САМО за два обекта. В еврейския език формата на двойнственото число се използва за неща, които съществуват по двойки, като например, очи, уши, ръце. Думата “Елохим” и местоименията “наш”, “нас” са в множествено число, т.е. със сигурност се отнасят до повече от два обекта. Би трябвало да се отнасят до три или повече обекта (Отец, Син, Святи Дух). В Исая 48:16 и 61:1 говори Синът, като в същото време стихът се отнася и до Отец и до Святия Дух. Сравнете Исая 61:1 с Лука 4:14-19, за да се убедите, че говори Синът. В Матей 3:16-17 се описва кръщаването на Исус. Тук се вижда, че Бог-Святи Дух слиза върху Бог-Син, докато Бог-Отец прогласява, че благоволението Му е в Сина. Матей 28:19 и II Коринтяни 13:14 са примери за трите отделни Лица на Троицата.

3. Членовете на Троицата се различават един от друг в различните пасажи: В Стария Завет “ГОСПОД” се различава от “Господ” (Битие 19:24; Осия 1:4). “ГОСПОД” има “Син” (Псалм 2:7, 12; Притчи 30:2-4). Бог-Син се различава от Бог-Отец (Псалм 45:6-7; Евреи 1:8-9). В Новия Завет, в Йоан 14:16-17 се описва как Исус ще поиска от Отец да изпрати Помощник – Святия Дух. В евангелията има още много случаи, в които се описва как Исус говори на Отец. На Себе Си ли е говорел Той в тези случаи? Не. Говорел е на другото лице в Троицата – на Отец.

4. Всяко от лицата на Троицата е Бог. Отец е Бог – Йоан 6:27; Римляни 1:7; I Петрово 1:2. Синът е Бог – Йоан 1:1, 14; Римляни 9:5; Колосяни 2:9; Евреи 1:8; I Йоан 5:20. Святият Дух е Бог: Деяния 5:3-4; I Коринтяни 3:16 (Онзи, който живее във вярващите е Святият Дух – Римляни 8:9; Йоан 14:16-17; Деяния 2:1-4).

5. Принципът на подчинение в Троицата. Писанието показва, че Святият Дух се подчинява на Отец и на Сина, а Синът – на Отец. Такива са вътрешните отношения между тях и това в никакъв случай не отрича божествеността на някое от Лицата на Троицата. Това просто е област от безкрайния Бог, която ние не можем да възприемем с нашите ограничени умове. Относно Сина прочетете: Лука 22:42; Йоан 5:36; Йоан 20:21; I Йоан 4:14. Относно Святия Дух прочетете: Йоан 14:16, 14:26; 15:26 и обърнете по-специално внимание на Йоан 16:13-14.

6.Задачите на трите лица на Троицата. Бог-Отец е крайният източник или първопричина на: 1) вселената (I Коринтяни 8:6; Откровение 4:11); 2) божественото откровение (Откровение 1:1); 3) спасението (Йоан 3:16-17); и 4) делата на Исус, когато пребивава в човешка форма на земята (Йоан 5:17; 14:10). Отец инициира всички тези неща. Синът е посредникът, чрез който Отец върши следните дела: 1) сътворяването и поддържането на вселената (I Коринтяни 8:6; Йоан 1:3; Колосяни 1:16-17); 2) божественото откровение (Йоан 1:1; Матей 11:27; Йоан 16:12-15; Откровение 1:1); и 3) спасението (II Коринтяни 5:19; Матей 1:21; Йоан 4:42). Отец върши всичко това чрез Сина, който действа като негов посредник. Святият Дух е средството, чрез което Отец върши следните неща: 1) сътворение и поддържане на вселената (Битие 1;2; Йов 26:13; Псалм 104:30); 2) божествено откровение (Йоан 16:12-15; Ефесяни 3:5; II Петрово 1:21); 3) спасение (Йоан 3:6; Тит 3:5; I Петрово 1:2); и 4) делата на Исус (Исайя 61:1; Деяния 10:38). И така, Отец върши всички тези неща чрез силата на Святия Дух. Никоя от по-широко разпространените илюстрации за Троицата не предоставя точно описание на Триединния Бог. Илюстрацията с яйцето (или с ябълката) не е сполучлива, защото черупката, белтъкът и жълтъкът представляват части на яйцето, а не самото яйце. Отец, Син и Святият Дух не са части на Бога, а всеки от тях е Бог. Илюстрацията с водата донякъде е по-сполучлива, но въпреки това не успява адекватно да опише Троицата. Водата, парата и ледът са форми на водата. Отец, Син и Святият Дух не са форми на Бога – всеки от тях е Бог. Ето защо, макар и тези илюстрации да създават известна представа за Троицата, тази представа не е напълно точна. Един безкраен Бог не може да бъде описан в пълнота от един ограничен пример. Вместо да се съсредоточавате върху Троицата, опитайте да се съсредоточите върху факта на Божието величие и Неговата неизмеримо по-висша природа от нашата. “О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото, ‘Кой е познал ума на Господа, или, кой му е бил съветник?’” (Римляни 11:33-34)

Какво е значението на кръщението на християнина?

Според Библията кръщението на християнина е външно свидетелство за онова, което е станало вътре във вярващия. Кръщението на християнина е израз на отъждествяването на вярващия с Христовата смърт, погребване и възкресение. Библията заявява: “Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Исус, бяхме кръстени в Неговата смърт? И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот” (Римляни 6:3-4). При кръщението на християнина потапянето във водата е израз на погребването му с Христос, а излизането от водата – на Христовото възкресение. Има две изисквания, за да бъде кръстен някой: (1) той трябва да се е доверил в Исус Христос като Спасител, (2) трябва да разбира на какво е израз кръщението. Ако човекът познава Господ Исус Христос като Спасител, ако разбира, че кръщението е стъпка на покорство спрямо Бога и че чрез него публично прокламира вярата си в Христос, и, ако желае да бъде кръстен, няма причина, поради която този човек да не бъде кръстен. Според Библията, кръщението е просто стъпка на покорство и публично прокламиране на вярата на съответния човек в Христос като негов единствен Спасител. Кръщението на християнина има важно значение, тъй като представлява стъпка на покорство – публично деклариране на вярата в Христос и на посвещаването му на Него, както и отъждествяването му с Христовата смърт, погребване и възкресение.
разводът и повторният брак не е бил продиктуван от фразата-изключение в Матей 19:9. Бог често използва дори грешното неподчинение на християните, за да постигне нещо изключително добро.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *