Да приемем идеологията на Бог – идеология на Царството!

religion_043
Нека първо да видим какво означава термина „идеология“? Идеологията (на гръцки: ιδεολογία, ιδεα — образ, идея; и λογος — разум, учение) е добре организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото, и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват.
Основната цел на повечето идеологии е да промени обществото или да създаде и се придържа към определени идеали чрез нормативен мисловен процес.
Накратко казано, идеологията е свързана с начина по който да построиш определени неща. Искам днес да отворя възможност да мислим относно идеологията на Бог в определена област.
Когато Исус създаваше християнството, Той постави дванадесет апостоли. Ние трябва да видим как мисли Бог, защото само структурата, която Той дава, може да издържи на напрежението на ада. Любопитен е факта, че човешката бедрена кост /създадена от Бог/ е 4 пъти по – здрава от бетона /създаден от човека/.
Когато Господ прави нещо освен заповед, в него има идеология. Тя е там, за да знаеш как да поставиш определени неща.
В началото Господ постави дванадесет човека с „апостолски кабинет“. Каква е идеята на Бог, защо Той го направи така? Ако човек знае функцията на определен „кабинет“, може да разбере и идеологоията на Бог. Например основната задача на „пасторалния кабинет“ е да успее да се погрижи за хората. От една страна знаем, че Бог е грижовен, но създавайки християнството, Той не постави дванадесет пастора, нито дванадесет евангелизатора или дванадесет учителя. Това е така, защото основния дефицит на хората не е толкова поучаването, не е толкова евангелизирането, даже основния дефицит на хората не е и липсата на грижа. Защото ако беше така, Исус първо щеше да постави дванадесет пастора. Ако основния дефицит на хората беше знанието, Той може би щеше да постави дванадесет учителя. Ако хората трябваше да чуят добрите новини, щеше да постави дванадесет евангелизатора или пък дванадесет пророка, за да покрие евентуалният основен дефицит свързан с пророчеството и духовното им виждане. Всяка от тези функции дефинира необходимостите.
Не ме разбирайте погрешно. Аз не изключвам влиянието на тези „кабинети“ и тяхното значение за Тялото Христово. В даден момент тези липси в хората, така или иначе ще бъдат покрити. За да могат обаче нещата да вървят, имаше основна нужда от хора в интензивен апостолски кабинет. Искам да помислим малко стратегически за идеята на Бог на земята. Ако мислим чисто локално започваме да губим картината. Когато пък загубим картината не можем да сработим в намерението на Бог. Повечето отчаяни, разочаровани и разбити хора са онези, които наблюдават само пътя на собствения си живот. Те буквално се самоунищожават невиждайки идеологията и глобалната картина на Бог.
Как Бог беше подредил системата в Стария Завет? Знаем, че имаше три основни функции по времето на Стария Завет и това бяха – цар, пророк и свещенник. Бог обаче първо беше издигнал една друга функция. Това беше функцията на съдиите. Ако Бог беше издигнал първо царете, това щеше да означава, че основната нужда на хората е нуждата от естествено управление и защита на техните интереси. Царете бяха необходимост за народа, а не необходимост на Бог. Той издигна царете, защото народа на Израел искаше да има цар и да бъде като другите народи. Народа има нужда от някой, който да е „шеф“, който да слуша и да следва. Това е запълването на дефицита на хората за сигурност. Но като погледнем в Стария Завет, когато става въпрос за структура и идеология, помазването на някой да бъде цар, не беше първия приоритет на Бог. Трудно е да се възприеме от нашето общество, защото то иска да има основен шеф. Бог обаче в началото не нагласи нещата по този начин.
Първото нещо, което Христос даде в Новия Завет и то изключително интензивно са дванадесетте апостоли, което е тясно свързано с идeологията на Бог. Църквата трябва да превключи в по – различна идeология, за да може да проходи в резултатите, които Бог има да дава през нея.
Каква е функцията на апостола? Първата задача на апостола е да възстанови идеята в хората, за това че те не са само съществуващи, а са изпратени. Това е свързано с твоята малоценност и твоето състояние, свързано е с начина по който се държиш, начина по който се чувстваш, начина по който ходиш по земята, начина по който вземаш решения, начина по който говориш с хората.
Първата задача на „апостолския кабинет“ е да възстанови състоянието на изпращане в хората. Това е толкова обемна задача, че не е възможно да бъде установена в рамките на няколко години. Защо? Защото тя е била атакувана в християнството за повече от 1700 години. Още от времето на император Константин, който през 313 -та година узаконява християнството, а през 323 – та година, започва да строи църковни сгради и църквата започва да се събира предимно в тях. По този начин се случват няколко неща: Влошаване на взаимоотношенията в църквата, преместване на фокуса от святият народ, върху свещенната сграда. През 400г. император Теодосии прави християнството задължително, за всеки който иска да запази римското си гражданство. В резултат на това, хората стават християни без да са преживели новорождение, поклонението става студено и безжизнено, в църквата навлиза идолопоклонство. Писанията не са достъпни за обикновенния християнин и по този начин се сменя ролята от свят народ към свят човек – свещеника. В резултат на всичко това, църквата се отклонява от първоначалната цел на Бога и изгубва влиянието си върху света и статута си на „изпратени“.
От тогава всички очакваме нещо от човека, който е отпред. Например, влизам аз в залата и вие започвате да усещате движението на Святия Дух. Защо е така? Защото ние сме се научили да черпим движението на Бог чрез помазанието на дара и силата върху даден човек, а не от Първоизточника.
Когато Христос служеше на земята, Той даже не искаше да го рекламират. Когато изцеряваше хората, Той им казваше да не казват на никого. Защо? Заради идеологията. Защото Той не искаше хората да черпят сила чрез случката на друг, а искаше Отец да бъде почетен вътре в тяхното сърце, чрез вяра. Личната случка, личното ти състояние с Бог е основното място, което движи процеса. Нещата се движат отвътре навънка по – добре, от колкото обратно. Затова Христос им каза, че имат нужда от това да бъде възстановена идеята, че са изпратени. Принципно изпратен и конкретно изпратен за неща в този живот.
Първото нещо за което врага се бори е никога да не бъде възстановена в твоя живот, идеята на Бог за изпращане. С дара, който е освободен върху теб, с характера който си придобил във времето, уменията които имаш и влияят на обещството, ти ще може да дадеш тласък на това изпращане. С твоето прогресивно узряване в различни области, ще дадеш сила на изпращането върху твоя живот.
С идването на Новия Завет, Господ показа, че нашата основна потребност няма да е пророка / да видим нещо/, няма да е и свещенника, /т.е да има някой, който да ни обслужи, така че ние да имаме връзка с Бог/.
Чрез пророк Еремия Той каза :
„
Ето, идват дни заявява ГОСПОД, когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет . Не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя , защото те престъпиха завета Ми въпреки че Аз им бях Господар, заявява ГОСПОД.
Но ето заветът, който ще сключа с израилевия дом след онези дни, заявява ГОСПОД, ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша на сърцата им; и ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат народ . И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брат си и да казват: Познайте ГОСПОДА! – защото те всички ще Ме познават, от най-малкия от тях до най-големия от тях, заявява ГОСПОД. Защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече.“ Еремия 31:31-34
„Ще напиша закона в сърцата им…..и те всички ще ме познават“.
Той им каза перефразирано: „Основната ви потребност няма да е от личност, която да ви обслужва, така че да имате връзка с Мен.“
Обаче за последните 1700 години, това е основната потребност. Някой основно прави това. Атакувана e идеологията на Бог. Някой е променил идеологията на Бог. Тази идеология трябва да бъде възстановена, за да може да бъде възстановена силата на Онзи, Който е казал как трябва да работи системата. Разликата между тези две системи е толкова голяма, колкото е разликата между това да буташ кола или да се возиш в нея.
Исус постави дванадесет апостола, с което Той показа от тук нататък каква ще бъде основната необходимост на народа. Основната потребност е свързана със състоянието и разбирането на изпращане. Това е първата задача на „апостолския кабинет“ – да възстанови идеята на Бог, че Той иска да се свърже с хора, които да изпрати генерално и конкретно.
Например, аз знам в моя живот в коя посока съм изпратен и как да печеля пари. В посоката, в която аз се развивам в яснота в ума си от 13,14 години е отдаване под наем. Аз просто искам чрез онова, което давам под наем, отношението, което имам към хората, начина по който ще ги приема и начина, по който ще ги изпратя, да оставя следа върху тях. Възможно е ти да имаш конкретни начини, по които да влияеш. Можеш за дълго време да оставиш добра следа и взаимоотношение с хора. Има хора, които имат призив да работят с болни хора и ще имат силата да им дадат надежда в момент на безнадежност. Бог иска да възстанови изпращането и призива. Изпращането е острието. Ако нямаш идея за изпращането е все едно да бъде упражнено много сила, много подкрепа от живота ти, но да няма острие.
Сега ще илюстрираме нещо. Исус работеше с притчи. Думата „притчи“ означава, „картина, илюстрация“. В момента ние говорим за основната потребност на този народ и идеологията на Бог.
Ще ви дам илюстрация с едно ножче с пласмасово острие. Когато приложа натиск с него върху някой от вас ще го заболи ли? Острието не е само по себе си достатъчно, защото острието може да е голямо, но е възможно едно по – малко и остро ножче да върши повече пробив и промяна на заобикалящата действителност, от едно много по – голямо ножче /но с пластмасово острие/. Имаме и друг парадокс – може да имаме страшно голямо усилие, но да нямаме острие. Това е като да ползваш джобно ножче на което острието да е прибрано. Колкото и да натискам с него, няма да ви заболи. Острието, точността на яснота в живота ни за изпращането от Бог е изключително важно. Знем от физиката, че силата е равна на масата по ускорението. Тоест, може да има човек с по – голяма маса от мен, но истината е, че ако двамата се сборим може да победи този, който има по – голяма сила и ускорение. Този човек, може да е с повече килограми от мен, но ако аз имам повече сила и ускорение ще го отнеса. Да вземем друг пример: Друг човек с два пъти по – малко килограми, ако е много по – бърз, ще победи човек с повече килограми. С това искам да покажа, че в нашия живот има няколко важни компонента:
Първия е да позволим на Бог да възстанови изпращането. Това е нашето острие. Да можеш да се свържеш с вяра с Бог, че си избран, а не самоизбран, и това да започне да работи със сила в сърцето ти. Това създава острието. Добре е да си наясно, че Бог е Всемогъщ и има дял в обръщането на сърцето ти. Понякога може да изглежда, че не е така.
Помните ли как Бог извика и събра дванадесетте апостоли? Исус отиде в една лодка и извика двама, после ги накара да извикат другите двама. Не величието на личността е първа необходимост за Бог, а свързаността на хората, за които ние трябва да се отворим. Исус искаше да работи със свързани хора. Хора, които да не бъдат свързвани от един човек, който да ги направи група, а те самите да намерят начин да са свързани помежду си. Свързаността винаги е двустранна.
Второ: Той каза, че ако има свързани хора, нещата ще работят за Него. Ние искаме да донесем полза за Бог нали? Това е модела на Бог, който толкова се различава с модела, който ние следваме за толкова години. Идваме на служба, един човек ни обслужва и си тръгваме, после пак идваме на служба, един човек ни обслужва и си тръгваме, и ако този човек нареди ние да се свържем, ние се свързваме, ако не нареди да се свържем, ние не се свързваме. Обаче най – ценната свързаност не е по нареждане, а свързване по сърце. Любовта е по-силна и по важна отколкото нареждането по човешки план. Всички искаме да усещаме любовта. Ние искаме да възстановим това, което Бог иска. Бог излива своята подкрепа и сила в структурата, която Той нарежда. Бог събра тази група от близки хора, от хора които бяха на разположение и по някакъв начин можеха да стоят свързани. След това Исус започна да се бори с тяхната идеология. Първо трябваше да създаде острие в тях, че не са сами, а са свързани с Него. После трябваше да се справи с тяхното осъждение, след това трябваше да се справи с тяхната липса на надежда. Кои хора имат осъждение? Тези, които имат съвест. Ако правиш нещо грешно дълго време без да те осъжда съвестта, значи имаш прегоряла съвест. Бог трябваше да се справи с тяхното осъждение и срутване и трябваше да им даде идеята, че не чрез сила, и не чрез мощ, а чрез духа на Бог стават нещата. Също и че Божията вярност се базира на Завета, а не на тяхната вярност. Трябваше да дойде милост един към друг. Защото хората си мислят, че ако някой се провали, той проваля плана. Плана на Бог обаче не е в непровалянето, а в милостта и любовта.
Искам да възстановим няколко компонента.
Първия компонент е острието – изпратени. Това е първата необходимост на обществото ни.
Втория компонент е: силата е равна на масата по ускорението.
Искам отново да възстановим потока на надежда. Кога един човек може да влияе на това общество? Когато има одобрен характер, ако е балансиран, зрял. Може да влияе и с умения, може да влияе от позицията на приятел. Много от християните след приемането на Исус за Господ, във времето са станали небрежни и немарливи относно развитието на личността си. Трябва да сме мъдри в това, понеже ножчето, което е много остро и знае идеята и призива на Бог, върши по – малко работа от тъпото ножче, което обаче има страхотно ускорение и голяма маса. Ускорението е свързано с твоята надежда. Много хора позволяват надеждата да бъде отнета от тях. В Римляни 5:2 се казва:
„…чрез Когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава.“
Понеже Бог съществува и за това е надеждата, а не поради нашата способност. Знаете ли защо ускорението се губи в много християни? Направете нещо с вашата личност, носете стойност. По – добре е да си честен 20 години, от колкото много успял и нечестен. След 20 години ще имаш много по-голяма стойност, за това че си бил честен. В началото обаче не ти се вижда така. Много хора тръгват с голяма надежда, обаче във времето тя започва да замира.
Има няколко интересни факта относно надеждата в Библията. В цялата Библия имаме 66 книги. Знаете ли в коя книга най – много се говори за надежда?
В книгата Йов се говори четири пъти повече за надеждата, отколкото в Псалми. Псалми е следващата книга, в която като честота говори за надеждата.
Йов имаше стабилността като личност. Имаше ли той идеята че е изпратен от Бог на земята? Имаше я. Но в какво беше атакуван? В ускорението, в надеждата. Дори и неговите приятели го атакуваха в същото нещо. Помните ли, че Бог им каза: „Не бяхте добри приятели.“
Защо не бяха добри приятели? Понеже те не усетиха атаката на врага към Йов, а се включиха в нея.
Йов 4:1 – 6 „Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?
Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.
Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.
А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.
Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти?”
Тези приятели на Йов го провокираха в това. И вижте в 8стих:
„Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. От Божия дъх те погиват“.
Ако прочетете цялата глава, няма да видите в този човек надждата. Той говори за справедливостта на Бог и за това, че никой не е праведен пред Него. Като човек Той е прав, но не е прав относно сърцето на Бог. Бог не различава хората само по делата, а по състоянието на сърцето. В ума на този човек не съществуваше бримката на Божията слава. Той и приятелите му бяха я напуснали.
Защо хората губят надежда? Защото Бог разваля плановете. Да погледнем малко в историята. Днес Бог казва, че всеки който се обърне с цялото си сърце към Бог ще получи спасение, милост, утеха, обаче в Стария Завет, избора Му беше само върху един народ. Даде пример само с един народ. Избра един човек. Извика Аврам. Нека да помислим какъв е плана на човека? Идва Господ и казва: „Излез от тази земя, ще те направя велик народ“. Авраам излиза от земята си и нищо не се случва, освен проблеми в живота му. Тогава Бог му обещава, че ще го направи велик народ, ще го направи многоброен като звездите и като пясъка.
Годините започват да текат. Какъв е нормалния план в човешкото мислене? Ще излезе от тази земя, ще отиде там където Бог му каже, ще се установи, и след някоя друга година ще започне да има деца, и да се умножава според обещанието от Бог. Обаче Божия план срина всичките очаквания на Аврам. Дойде до точка, в която Бог като ги посети Сара не вярваше, Аврам не приказваше. Тя каза, че на 98 години стана и вече не вярва в това обещание. Защо Бог го направи така? Понеже не искаше надеждата им да е основана на човешкия елемент.
В Йоан 16:14 се казва: „Той ще ме прослави, защото ще ви известява това, което вземе от Мен.“
Господ искаше да срине нашите планове, за да не би ние да се идентифицираме със Славата. Защото ако го направим, това ще ни убие. Само Бог заслужава Славата. Ние може да сме много грижовни, обаче сме недостатъчни да приемаме Слава. Всъщност Бог му даде едно видение за неговото бъдеще, но Авраам така и не видя неговото изпълнение. Това видение му беше дадено 20 години преди хората да започнат да почитат името на Авраам.
Нека да се спрем за малко и на друга случка. Бяха изминали много години на глад, обаче имаше един човек /Йосиф/, избран от Бог. Чрез него Той ги избави от глада и мизерното съществуване. Господ закара еврейския народ в египетската земя. Живееха в тази земя около 400 години и се появи още един човек /Моисей/. Той беше човек с друга идея – идеята на Бог, която беше да ги извади извън робството. На Моисей му се наложи да напусне земята, за да не се сблъска с призива си. Обаче и той излезе лош, първо за своя народ и после и на фараон. Какво се случи? Какъв беше плана? Моисей каза на еврейския народ, че Бог ще ги изкара от това робство. Как излиза един народ от робство? Винаги с война, с бой. В техните представи това беше начина, по който трябва да излязат от египетската земя.
Бог обаче им заповяда цяла нощ да ядат и да пият и каза, че на сутринта ще ги избави. Начина по който Бог ги призова да воюват е да празнуват цяла вечер. На сутринта те поискаха от египтяните златото и среброто им, и дрехи и си тръгнаха. Аз такава битка не съм виждал. И в историята няма друга такава. Бог искаше да счупи начина им на очакване, начина по който те очакваха, че ще се случи изхода им. Те не можеха да кажат “ Ние победихме“ и да приемат Славата. Господ иска нашата надежда да не е в нашият план. Първата задача на Бог, когато те спаси и разбереш, че Той ще прави велики неща, е да счупи твоите извори на надежда. Тогава боли. Какви са изворите на надежда в нашите църкви? Един велик проповедник и той започва да става извор на надежда. Бог започва да счупва тези извори на надежда, за да може един ден, когато погледнеш назад, твоето свидетелство да не е: „Аз направих и това… и това.. и това“, а да бъде „Аз направих в моето старание неща, и въпреки това Бог го направи, аз направих това…. и въпреки това, въпреки моите грешки Бог се прослави“.
Нека да видим друга история. Помните ли историята на Давид? Когато хората избираха цар, избраха човек като Саул. Голям, висок, здрав и красив. Хората си мислеха, че този човек ще може да ги избави, но техния план не работеше и те започнаха да губят надежда. Загубиха и ускорението. Силата на призива работи когато си наясно че си изпратен, а не само съществуващ. Когато си развил различни категории на способности и на влияние, и когато не си загубил ускорение поради надеждата за Славата на Бог.
Когато Бог обаче започна да избира цар, той нямаше нищо общо с този, който хората избраха. Той беше на 17 години, музикант, рус и малък. Хората нямаха доверие в него. В началото не го пращаха дори и в битка, по нататък му позволиха да носи хляб на войниците. Когато обаче той излезе срещу Голият, раздели хората на хора с Бог, и хора против Бог. Дадоха му снаражението на Саул. Той не можа да го вдигне, защото то беше над 100кг. Взе си прашката и от първия удар повали Голият. Искам тук да видите другата реалност. Едните се биеха в битката на живота, а други съществуваха в успоредна реалност с тази битка. С първите помазанието на Бог не се индетифицира. С втората група силата на Бог се идентифицира не поради физическите им възможности или поради нещо друго, а поради различния вид настройка и отношение към Бог, за това как ще работят нещата.
Бог счупи плана на хората. Помазаха Давид за цар и в следващите 13 години той не се възкачи на престола. Даже го гонеха, за да го убият. Не счупи ли Бог тогава неговата парадигма, относно това как той ще царува? А неговото лично доверие за това как ще се възцари? Има ли цар в Библията когото помазаха и след това 13 години да го биеха, бореха и гонеха, докато дойде времето той да се възцари. Има ли такъв друг цар? Не. Защо? Понеже Бог искаше да изкара неговото доверие в царуването му и да изкара друга сила в Давид. Надеждата и смисълът в царуването да бъде основана на Бог, а не в човешка система.
Нека да ви кажа и за друг човек. Йосиф. Той спа и сънува слънцето, луната и единадесет звезди, че му се покланят. Проблема не му беше, в това че сънува, а че разказа съня на братята си, а те не бяха много любящи. Намислиха да го убият. Йосиф беше на седемнадесет години и половина когато сънува съня. До неговата тридесет годишнина го продадоха, предаваха го и не му обръщаха внимание. Бог искаше да изкара от него надеждата как ще станат нещата основани на човешки план.
Има един друг човек в Библията. Евреите бяха чули, че ще идва Месията, който ще ги избави. Той дойде и в един момент умря. Знаете ли какво очакваха евреите, когато дойде Христос на земята? Да стане цар, да разбие римляните, да завземат околните народи и те да започнат да живеят спокоен живот. От къде дойде Христос? От къде Му дойде Славата? Той не дойде като цар, не дойде като налагащ управление. Той дойде като жертва и отговора на евреите дойде от другаде. Защо? Бог не искаше бъдещето да почива на техните извори на надежда, защото щеше да прослави тях.
Днес, искам да ви предложа нещо. Провалите не са проблема. Искам да ви предложа възстановяване в ума на надеждата, поради Славата на Бог, от която Той не се отказва. Тя ще дойде не понеже някой я е заслужил, а понеже няма да бъде обезличена кръвта на Сина Му.

Апостол Христо Кънев
АЦ “Правда, мир и радост в Святия Дух”
Гр. Бургас

Публикувано в На фокус

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*