Духът на Господ слиза целево

“Духът на Господ БОГ е на Мен, защото ГОСПОД Ме е помазал да благовествам на бедните; изпратил Ме е да превържа съкрушените по сърце, да проглася освобождение на пленниците и отваряне на затвора на вързаните; да проглася благоприятната ГОСПОДНА година и деня на възмездието от нашия Бог; да утеша всички наскърбени; да наредя за наскърбените в Сион; да им дам венец вместо пепел, масло на радост – вместо плач, облекло на хваление – вместо унил дух, за да се наричат дървета на правда, насадени от ГОСПОДА за Негова прослава .
И ще се съградят древните развалини, ще се издигнат отдавна запустелите места и ще се обновят пустите градове, запустели от много поколения”. Исая 61:1-4

Преди два месеца се молих интензивно на Бог, за Неговият план за църквата. Това, което Той ми каза беше:
“Ето, Аз ще засегна нещата тук, чрез Моето идване върху вас. Искам делото на Моя Дух да изпъкне над и да изяви Христос в живота ви”.
Уж звучи познато, а понякога и толкова лесно. Човек обаче може да пренебрегне познатите неща и да не види в тях призива от Бог. Библията ни казва да считаме святите неща за святи и да не ги пренебрегваме.

Ще се върна към Исая и ще нахвърля няколко извода, които можем да извлечем:
1. “Духът на Господ Йехова е върху мен”. Защо е така? “…защото ГОСПОД Ме е помазал да благовествам на бедните; изпратил Ме е да превържа съкрушените”. Моля се църквата не само да бъде пълна с информация, но да стане и извор на отговори.
2. “…да проглася благоприятната ГОСПОДНА година и деня на възмездието от нашия Бог”.
“Годината на благоволение” е отношението на Бог към нас, но “…деня на възмездието от нашия Бог” е отношението на Бог към врага.
3. “Отдавна запустелите места” могат да бъдат съградени. Това Е възможно.

Нека погледнем следния пасаж отново:
“Духът на Господ БОГ е на Мен, защото ГОСПОД Ме е помазал да…….”

Ние познаваме Святия Дух, като Дух на общение. Той е Онзи с когото ние общуваме. Той е Онзи, който утешава сърцата ни, Който е рамо до рамо с нас, Който е както каза Исус “Друг от същия вид”. Но има още едно чудесно измерение за ролята на Святия Дух. Това е измерението, в което Святия Дух слиза целево. Библията говори, че Той е Целеви и се движи според поставените от Отец цели. Той съдейства на онези, които са се включили да действат в същият поток на цели и задачи.

Всеки човек може да има преживяване със Святия Дух. Но това преживяване не е крайната цел, с която Отец излива Святия Дух. Святия Дух бива излят и това идване е с цел и със задача. Помазанието може да е върху твоят личен живот поради твоето общение със Святият Дух и да счупва хомота, но приготвено е прясно изливане на Святия Дух върху твоя живот, което е следствие на твоето включване в задачата, за която си помазан. Нека не пренебрегваме общението със Святият Дух, но нека успоредно с това се включим в помазанието изливащо се поради включването ни в заръката на Бог.
Нека отново видим тази генерална заръка към всеки от нас:

Исус също цитира този стих като каза в Лука 4:18 “Духът на Господ БОГ е върху Мен, защото…”.
Той всъщност каза, че има причина Духът на Бог да е върху Него. Тази причина е
/перефразирано/
“…Защото Моето сърце се насочва към кротките, за да има кажа добрите новини, благата вест. Моето сърце се насочва да превържа съкрушените, Моето сърце се насочва да освободя пленниците, да прогледнат слепите. Моето сърце се насочва към избавление на подтиснатите. Господ ми е дал силата да направя това нещо.”
В момента в който се насочиш към това, Духът на Господ слиза върху теб, защото Господ те е помазал. Това е задача от Отец, която Святият Дух покрива със съдействие на всеки, който се включи в нея.
Ти имаш правото и силата от Бог, точно от момента, в който се насочиш. Това е същия този момент, в който Бог започва да слага Своя Дух, за да може това да се изпълни.
Църква, не чакайте вашите отговори да дойдат. Бог казва: “Духът на Господ е върху теб, ЗАЩОТО….”. Той е върху теб с цел. Бог казва, че отговорите ще дойдат, когато се насочиш да помогнеш на сърцесъкрушен човек, когато се насочиш да кажеш благата вест на кротките, когато се насочиш да освободиш пленниците и да отвориш затвора на вързаните. Тогава, Бог ще свали Неговия Дух. И тогава запустелите места, ще се населят.
Ние всички виждаме запустели места в България, засегнати от нечестие например. Но искам да ви окуража, че Бог ще започне да сваля Своя Дух върху нас, когато ние се включим в делото на утеха, в делото на освобождение за хора в делото на насърчаване, да закараме добрите новини.
Господ ми каза: “Моя план е моят Дух върху вас, но има друго място на сработване на Моя Дух с вас”.
Исус каза, че Духът на Господ е върху Него, понеже Той се включи в тези действия.
Преди години когато започвахме църквата, ние се включихме там където имаше нужда от помощ. Помагахме на хора, молихме се за тях, говорихме им за Господ, освобождавахме ги от хомота и робството, което носеха. Тогава Божия Дух се движеше, но не разбирахме защо. Днес разбирам, че е било, защото сме се включили в задачата на Бог. Тогава, когато се включиш в Неговите планове и намерения, тогава има друга благодат, от която имаш нужда и тогава Бог ти я дава. Бог също има нужда от нас да се вкючим в това дело.
Духът на Господ не е спрял да се движи, но Той започва да се движи по специфичен начин върху нас, когато се включим в задачата на Царя. Това е плана на Бог – Неговия Дух върху нас. Когато се включим в делото на Бог, когато започнем да застъпваме в това, тогава Бог ни помазва като излива Неговия Дух върху нас.
Аз искам да предложа на църквата – нека да го направим. Нека започнем да носим добрите вести на кротките. Сърцесъкрушените – отиди и ги утеши. Нека да се огледаме и да видим някой сърцесъкрушен. Нека да превържем някой наранен. В Евангелието от Лука 10:32-35, Исус ни разказва за един човек, който беше ранен и покрай него мина един обикновен човек /самарянин/, който изля върху раните му вино и масло. Този самарянин изля това, което имаше и с което можеше да му помогне. Ние можем да помогнем на някой съкрушен с две неща: когато му помогнем в това, което е важно и е на преден план за него и второ с това, което ние имаме възможност да му помогнем.
Ние казваме, че искаме Бог да ни изцели. Бог може да ни изцели, но истината е че когато си наранен от хора, имаш нужда от хора да ти помогнат да се изцелиш. По пътя ти на изцерение трябва да има човек, а не само Бог. Помните ли Исаак? В Битие 24:67 се казва:
“Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.”
В живота на Исаак, трябваше една жена, да бъде заместена с друга жена. Вярно е, че Ревека беше с различна функция от тази на майка му Саара, но трябваше в живота на Исаак да влезе човек, а не само Бог. Библията пише, че той се движеше добре с Бог, имаше взаимоотношения с Него, но неговото пълно изцеление дойде, когато на мястото на загубения човек, застана друг човек. Трябва да бъдем честни, че в живота имаме нужда от Бог, но и от хората. Ти можеш да станеш човек употребен от Бог за друг човек ! Ние всички можем да послужим за изцерение един на друг. Всички минаваме през различни неща и всички имаме нужда от застъпване, молитва и от човешка помощ.
Вярвам, че е дошъл момента за две неща: Да допуснем изцеление в нашия живот и да се вкючим в изцелението в другите животи. Не само с желание, не само с “амин”, а да започнем да разбираме как работи процеса на Божието царство. Нека сработим със Святия Дух в това време.
Позволете да бъдете обичани, позволете да бъдете ценени, позволете да бъдете забелязвани даже и да не ви се е случвало от хората, от които сте го очаквали и начина, по който сте искали да стане. Това е послушност към Бог. Понеже понякога ние имаме очакване по определен начин да ни подкрепят, по определен начин да ни забележат и по определен начин да ни обичат. Вие знаете, че хората ползваме различни изразни средства. Ние бихме могли да виждаме любовта с изразните средства на другите хора, а не само любовта с изразните средства, които ние практикуваме и разбираме.

Накрая искам да ви оставя с три извода:
1. Духът на Господ слиза целево. Той започва да слиза над хора, когато ние започнем да им служим, не преди това. Защо Господ слезе на планината и настана мрак? Защо слезе Той? Извика Моисей и му даде заповедите. Защо слезе при Данаил? За да му каже какво трябва да стане. Погледнете си Библията и вижте, че Бог е Бог на общение, но Той слиза от небето целево.
В Новия завет, целево е когато Исус каза: “Духът на Господ е върху мен, защото ме е помазал…” и цитира Исая.
Днес, ние сме помазани, за да извършим определени дела на Господ.
Святия Дух слиза поради четири цели и ние трябва да се научим да сработваме с Него. Това са четири основни входа.
– Първата цел е да благовестваме на кротките.
– Втората цел е да превържем съкрушените сърца.
– Третата цел е да прогласим освобождение на пленниците
– Четвъртата цел е да отворим затвора на вързаните.

Святия Дух не слиза хаотично, не слиза незнайно защо, и не прави незнайно какво. Той слиза целево.
Исус каза: “Вече ме е помазал, Аз съм се идентифицирал с Господ”. Когато приемеш Исус за Спасител, Божията сила за разчупване на хомота и проблемите остава върху теб, и тази сила на Святия Дух сработва когато ти сработваш. За това силата на Святия Дух е наречена дунамис /гр.ез/, тя сработва, когато ние сработваме. Тази Божия сила е върху теб, дори и да не я усещаш. Когато обаче започнеш да се вливаш в тези сфери, тогава силата дунамис започва да сработва.

2. Вторият извод: Понякога Святия Дух не слиза, защото ние нямаме добра оценка на ситуацията. Кога започваме да благовестваме? В коя от четирите ситуации?
Когато човек е нервен и буен, трябва ли да му благовестваме? Ние благовестваме на кротките. Когато отидеш при кроткия, можеш да му кажеш добрите новини.
Към четирите групи хора има различни неща, с които съдействаш. Не е просто праволинейното: “Така ти казва Господ…!” На кротките има помазание да им кажеш две добри новини. Първо, че Бог е Спасител и втората страна на добрата новина, е че Бог ще се занимае с ада в неговия живот, понеже Той няма да позволи нищо, което разрушава Неговия храм да остане. А Библията казва, че си храм на Бог от момента, в който го приемеш за Господ и Спасител.

Когато отидеш при сърцесъкрушения, можеш да превържеш раните му. Колкото е по-дълбока раната, толкова по – дълго време трае лечението. Превързването има нужда от време и от третиране. Когато някой е съкрушен, тогава трябва да му кажеш добри неща за него, да извадиш пред очите му ценните неща в него. Ако на човек сърцето му е съкрушено от хора, той няма нужда да му благовестваш, а да си до него в определени моменти. За съкрушениите има помазание за изпращане и за превързване. Тук има два глагола: “изпратил” и “превържа”. “Изпрати ме”- не означава “изчаках го”. Понякога ние се умаряме да отиваме при съкрушените. Казваме си: “Ами време е вече този човек да се изправи.” Ние обаче отиваме да превързваме човека до момента, в който му мине. Има строго определена граница на мястото, в което Бог ще сработи с теб когато отидеш при съкрушения. И тази граница е “изпрати ме да превържа“. Имаше строго определена граница, в която силата и помазанието на Бог съдействат. Не само да кажеш, не само да го освободиш, а изпратен да превържеш. Това е линията на помазанието – ти да застанеш до човека и ти да го превържеш. Как превързваш? С надежда. Надеждата е тази, която превързва. Картината на Бог превързва. От какво беше съкрушен Авраам през целия си живот? Той имаше болка в сърцето, че няма дете. Как Бог го превързваше? Всеки път Бог му казваше: “Излез и виж…”. Ние можем да бъдем инструменти в ръката на Бог. Помазанието винаги слиза, за да подготви.

Какво правим с пленниците? Ако ти си пленник, какво ще искаш? Да се върнеш в сигурното си място. Когато работим с пленен човек, трябва да видим кои са ценните неща в него и да му помогнем той да влезе в тях.
Какво правим с вързаните? Отвързваме ги.

Бог ни е помазал вече, но Духът Му ще започне да слиза върху нас, когато станем специалисти в помоща на хора. Ние искаме да дадем плод, но ако ние затворим вратите и оставим нещата, може би няма как Святия Дух да работи сам. Той сработва ЗАЕДНО с нас. Това не е последователен процес. Това е успореден процес, в който и двете страни трябва да направят своята си част и тогава той започва да работи.
Нека за малко да се спра върху Деяния на апостолите 11: 1-7. Както всяка една земя има своите си културални особенности и проблеми, знаем, че по онова време и евреите имаха такива. Една от тези особенности беше, че евреите и езичниците не ядяха заедно.
“Из цяла Юдея апостолите и братята чуха, че езичниците също са приели Божието слово. Когато Петър пристигна в Ерусалим, вярващите юдеи спореха с него. „Ти влезе в дома на необрязани хора и яде с тях!“ – казаха те. Тогава Петър започна да им обяснява как точно се случи всичко: „Бях в Йопия и се молех, и както бях в транс, ми се яви видение: нещо подобно на голямо платнище, опънато в четирите му края, се спускаше от небето, докато спря близо до мен.
Внимателно се вгледах в него и видях четирикопитни земни животни, диви зверове, влечуги и небесни птици.
Тогава чух глас, който ми каза: «Стани, Петре, заколи и яж!»
Забелязахте ли тук в кого е инициативата? Кой трябваше да направи първата крачка? Петър, т.е. инициативата е в хората.
Стигаме до ст.15, поради който четем цялата история :
“И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас отначало”
Важно е за нас да разберем как да сработим със Святия Дух, и в този живот ние да успеем да сработим с Бог и да дадем резултат.
Тук се говори за успореден процес. Виждате ли работата на Святия Дух и Петър? Как Петър се моли, как Бог счупва границата на неговата парадигма /какво може да направи и какво не/. Три пъти Бог му говори за това, защото е сигурен, че той има ясни принципи в себе си. Отиват и трима човека при него, за да му кажат “Ела с нас”. Петър вече се подготвя умствено, че някой неща могат да станат. Аз считам, че днес на църква можем да се подготвим умствено за това, че можем да сработим със Святия Дух за определени неща. Какво следва после? Петър отива, влиза в къщата и не прави нищо различно, но започва да говори думите, които са подходящи за тези хора в това време. Той им благовести, те бяха кротки, те го викаха, те бяха достъпни. Тогава Святия Дух слезе. Тук беше на лице процеса на сработване между Св. Дух и човека.
Святия Дух е оперативен Дух, не само общителен Дух и Той бива излят с определена цел. Когато започнеш да покриваш целите, ти започваш да сработваш със Святия Дух. Помазанието слиза върху онези, които са “на терена”.
Ние, като църква влизаме в една нова фаза, в която да разбираме делото, което вършим. Тогава резултата ще е пълноценен.

3. Третият извод: Бог е Бог на справедливост
Бог не завършва историята само с твоето избавление, а и с възстановяването на справедливостта.

Какво следва след като успееш да сработиш със Святия Дух и започне да слиза помазанието?
Първата переспектива е: “Да проглася годината на благоволение от Господ”. Господ има не само информация за кротките и не само освобождение за пленените, не само превързване и утеха на съкрушените. Господ има ново време за тези хора, той не само идва да ги изкара до точката на безопасност. Той идва да даде перспектива, идва да даде бъдеще.
И втората переспектива е деня на отплата, “…деня на възмездието от нашия Бог”.
Бог не завършва историята с твоето избавление, а с възстановяването на справедливостта. В Псалм 89:14 пише, че престола на Бог е основан на съд и справедливост. Справедливост ще бъде възстановена, когато хора започнат да сработват със Святия Дух и да носят помазанието силата на Всемогъщия в живота на хората, като посрещат конкретната им необходимост. Това показва, че е добре да познаваме хората, с които сработваме.
Духът на Господ БОГ е на теб, защото ГОСПОД те е помазал да….

Read More